Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Нова земя
Част първа
Част втора
Част трета
Част четвърта
Част пета
Част шеста
Част седма
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Романи
Нова земя
Автор:
Вазов, Иван
Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот – 22.09.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „Майска китка”). През 1870 г. в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество” излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба”. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание”, списание „Читалище”, вестник „Отечество”, вестник „Свобода” и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука” – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове – цикъла „Епопея на забравените”, стихотворенията „Българският език”, „Към свободата”, „Не се гаси туй, що не гасне”, „Новото гробище над Сливница”, повестите „Немили-недраги”, „Чичовци”, разказа „Иде ли?” и др. Романът „Нова земя” излиза за пръв път през 1896 г.: „Нова земя”, роман из живота на българите през първите години след Освобождението. Съдържанието му е групирано в седем части и е придружено от 19 илюстрации на Обербауер, Мърквичка, А. Митова и Канелла. Издаден е от централната книжарница на Т. Ф. Чипев в обем от 542 страници. Изданието от 1896 г. съществуват шест издания, които всъщност са шест тиража от по 1000 екземпляра на едно и също издание. За втори път романът излиза след смъртта на Иван Вазов през 1922 г. В бележките на редакцията (писани навярно с участието на самия Вазов) към публикувани в българската преса глави от произведението „Нова земя” е наречена „един вид продължение на „Под игото”. Същото заявява авторът в самия роман, където при появата на Иван Боримечката той припомня: „Ония от читателите, на които тоя герой е познат вече от една по-първа история, на която сегашната в много точки изглежда като продължение, помнят навярно...” В романа се появяват или се споменават и още много герои на „Под игото”, между които и главният герой на „Нова земя” Найден Стремски, които също има тясна връзка с „Под игото” – той е син на чорбаджи Марко Иванов. Първият роман рисува живота на българите в предвечерието на Освобождението, а вторият – живота на българите през първите години след Освобождението. В някои от моменти в „Нова земя” може да се открие връзка с разказа „Хаджи Ахил” и повестта „Чичовци”, което по един или друг начин свързва романа с всички ония произведения, чрез които Иван Вазов създава образа на своята Бяла черква. Разликата е в това, че в „Под игото” авторът използва Бяла черква и хората й като призма, през която пречупва живота на цялата нация и кипежа на подготовката за борба, а в „Нова земя” опожареното градче се появява като малка част от доста пъстрата картина на следосвобожденския живот на България. „В тоя роман аз описах първите прояви на политико-обществения живот в току-що освободената България и новите веяния, и новите нрави в свръзка и с Пловдивския преврат. В лицето на Стремски изобразих себе си. Впечатленията си от града Русе и от тогавашното русенско общество и особено от интелигенцията съм предал в писмото на графа Марузина. Описах в „Нова земя” и живота в канцеларията на губернатора. Всичко, каквото казвам тук, е вярно или presque (почти). Генералгубернаторът, който в романа се крие скромно под буквата А., е генерал Акимов. По-малко вярно от генерала Акимова съм описал началника на канцеларията графа Марузина. В действителност той се казваше граф Кутузов и беше един сприхав и злобен човек. С мене беше постоянно в натегнати отношения. Подигравателното стихотворение „Графу К.” в стихосбирката „Майска китка” от 1880 г. (в библиотеката на znam.bg стихотворението се намира в справочника „Из „Майска китка” (1880)”, раздел „Две епитафии”) е посветено нему” – пояснява самият Вазов. Вазов си е поставил за цел да изобрази върху конкретен исторически материал идейния живот на най-добрата част от българската интелигенция на фона на все по-широко обхващащата следосвобожденското общество нравствена поквара и пронизан откровено то обществено-политическите възгледи, симпатии и антипатии на своя автор. Естествено романът „Нова земя” предизвиква голям шум. Някои от отзивите са положителни, има хвалебствени рецензии, но голямо огорчение донасят на автора отзивите, които са рязко отрицателни. „Нова земя” е нападнат най-безпощадно, книгата предизвиква поток от хули, отричания и нападки. Вазов се огорчава и до известна степен обезсърчава от това отношение към произведението, което той самият смята за „по-добро художествено произведение от „Под игото”. Голямата част от критиците не само, че не са на това мнение, но изповядват крайната противоположност. Романът търпи и социалистическа критика заради демонстративно подчертаното отношение на Вазов към социализма като към благородно, но безпочвено и даже вредно за българските условия учение. Вазов се заема сам да обясни основната задача и замисъла на своя роман и произтичащите от това особености на композицията. Той написва бележка със заглавия „Г-н Вазовата „Нова земя” и критиците й по въпроса на Съединението и пр.”, излязла в сп. „Българска сбирка” от 1896 г., под която се подписва с инициалите В. С. В тази бележка той извежда две основни точки: (1) че „Нова земя” е роман не за Съединението, а за „живота на българите във всичките му главни проявления през цял един период”; и (2) че единството на романа се състои „в единството на господстващата мисъл, в целокупността на картината, а не в материалната свръзка на събитията със Стремски или Съединението”. Години по-късно в интервю от 1905–1906 „Из интимния живот на нашите знаменитости” Вазов се отказва от така категорично защитаваната преди теза и дава по-спокойна и реална оценка. Приема критиките относно целостта на романа, но категорично отхвърля като несъстоятелни обвиненията в пристрастност и партизанско изображение на Съединението.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания