Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Приказки и разкази
Най-милото му
Сърце
Дядо Божиловата надежда
Другари
Житената питка
Венчето и Пънчо
Пленникът на Великана
Ижо-Мижо и Клан-Клан
Просеното зърно и биволът
Юначното петле
Мечката и мравките
Камъкът и коларите
Трите патенца
Великанът и ламята
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Детска литература /Разкази
Приказки и разкази
Автор:
Каралийчев, Ангел
        

Трите патенца

Старата патка нададе вик от курника:
– Га! Га! Га!
– Защо грачиш толкова рано? – надникна през плетената малка врата черната крава. Нейните големи като ябълки очи светнаха в мрачината на птичата спалня.
– Ах, ти ли си, сестро? Тичай, моля ти се, и кажи да бият барабана и да обадят на целия свят, че вече си излюпих моите три патенца!
Кравата поклати глава, звънецът u почна да дрънколи.
– Винаги съм смятала – рече тя, – че ако решат да наградят някого за глупост, първа награда ще вземеш ти. Голямо чудо станало – три патета! Аз родих на стопанина два вола и никой не е дошъл досега да ме поздрави:
– Мамо – обади се най-малкото пате, – дотегна ми да стоя в тоя тъмен курник. Хайде да излезем на чист въздух!
– Отвори поне с рог вратата да излезем! – помоли се патката на кравата.
Кравата бутна вратичката на курника и тя скръцна. Патката изведе трите свои златни патенца. Те дигаха смешно своите жълти лопатки и се клатеха като стари баби. Навън беше рано и росно. Натегналите от цвят бели дървета ронеха тих прашец. Дядо Нойко стягаше ралото – гласеше се да върви на оран. Далеч някъде над яснозелените хълмове гореше пожар: скоро ще се покаже червената глава на слънцето. Изведнъж забуча селската камбана. Патката наведе глава към малките и рече смутена:
– Навярно камбаната бие по случай вашето рождение, мои зрънца! Нали са най-хубавите патета на земното кълбо? – обърна се към пуяка, който се разхождаше като някой чорбаджия по двора.
– Ха-ха-ха-клю-клю-клю! – засмя се пуякът. – Ще се пукна от смях, ще ме умориш, стара бабо. Не ти ли е жално за моята младост? Откакто съм пуяк на тоя свят, не съм виждал по-смешни патета!
– Мамчице, не позволявай да ни оскърбяват! – записукаха патенцата.
Патката почна да съска като змия и подгони пуяка по хармана.
– Ще ти отскубна опашката! – закани се тя. В туй време се показа баба Нойковица.
– Ох, на баба патенцата, те вече излезли от черупките! – зарадва се старата, наведе се и ги прибра в престилката. Тръгна към къщи.
– Га! Га! Крадец! Викайте милиция! – почна да грачи патката.
Баба Нойковица отиде под стряхата и пусна патенцата в едно кринче. Сетне донесе парче хляб и почна да рони трохички на патенцата. Патенцата закълваха и почнаха да си хортуват:
– Брей че сме били гладни като вълци!
Показа се слънцето. Напече. Орачите заминаха по нивите. Патенцата задрямаха в кринчето. На пладне баба Нойковица пусна затворничетата на свобода и рече на патката:
– Хайде, иди да ги разходиш към реката, но си отваряй очите да не ги прегази някое колело или някой магарешки крак.
Патката потегли и патенцата се навървиха подире й.
– Какво ще правим на реката, мамо? – попитаха те.
– Ще хванем дребна рибица и на отвъдния бряг ще клъвнем крехка тревица.
Стигнаха. Старата патка скочи във водата и заплува
– Елате сега при мене! – обърна се тя към жълтурчетата.
Нагази най-напред първото пате и се дръпна назад:
– Ох, мамо, студено!
Нагази второто:
– Ох, мамо, мокро!
Нагази третото и се върна:
– Защо се връщаш? – попита патката.
– Защото нямам желание да се давя, животът е тъй хубав. Аз съм ново пате.
– Елате, мои златни зрънца! Влезте във водата и почнете да гребете с лопатките си. Няма да се удавите. Ако дойдете, ще ви хвана рибки с червени опашки.
– Не щем ние риба – обади се най-малкото пате.
Патката дълго мисли, спряла до дядовия Нейков седник, какво да стори и най-сетне реши да вкара с хитрина своите упорити патенца във водата.
– Много съм доволна – рече тя, – че сте решили да живеете само с тревичка и мушички. Качете се тогава на гърба ми. На отвъдния бряг има млада пролетна тревица – тъкмо за патенца като вас.
Патенцата се качиха на майчиния си гръб и тя заплува. Когато стигнаха до средата на реката, старата патка потъна изведнъж като камък в дълбокия вир и патенцата писнаха. Почнаха да махат с немощните си крилца и да пърполят във водата.
– Помощ! Помощ! – разкрякаха се те.
– Когато почнеш да се давиш, помогни си сам – обади се важно от съседната върба един чер гарван-кооператор.
Старата патка се показа.
– Мамичко, загиваме!
– Няма да загинете. Гребете бързо с лопатките си! Хайде сега, плувайте към мене!
Патенцата загребаха тревожно с крачка и плувнаха като малки жълти ладийки над водата. Когато излязоха на другия бряг, щастливата патка рече:
– Чудесно плувате! От всички патета в село вие плувате най-хубаво.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания