Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Приказки и разкази
Най-милото му
Сърце
Дядо Божиловата надежда
Другари
Житената питка
Венчето и Пънчо
Пленникът на Великана
Ижо-Мижо и Клан-Клан
Просеното зърно и биволът
Юначното петле
Мечката и мравките
Камъкът и коларите
Трите патенца
Великанът и ламята
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Детска литература /Разкази
Приказки и разкази
Автор:
Каралийчев, Ангел
        

Просеното зърно и биволът

Повя тих топъл вятър. Залюля нивата, в която зрееха класовете на късно есенно просо. От един клас, набъбнал и превит надолу, се отрони мъничко жълто зрънце. То тупна долу, изпъшка, намести се в дълбокия коловоз и рече на земята:
– Ударих ли те? Прощавай! Вятърът е виновен. Духна и ме свали.
– Нищо – отвърна земята, – върху мен са падали и бомби през общия бой.
Просеното зърно постоя, постоя, па въздъхна дълбоко от все сърце.
– Защо въздишаш тъй? – попита го земята.
– Въздишам, защото си нямам крилца.
– Че какво ще правиш с тях?
– Ще се дигна нагоре и ще се махна оттук. Не искам да ти тежа.
Земята прихна. Почна да се смее.
– Какво се смееш? – попита обидено просеното зърно.
– Смея се на ума ти. Мен хей оня бивол – видиш ли го, – дето иде насам, не ми тежи, че ти ли? Ох, глупаво зрънце! Разсмя ме на стари години.
Зърното се понадигна и видя бивола. Той беше едър чер с грамадни рога и едвам пристъпваше.
– Тоя бивол не ми изглежда да е по-тежък от мен! – рече важно зърното.
– Не е по-тежък ли? – избухна още по-силно земята и се залюля от смях. – Ох, на баба мъничкото!
– Какво се смееш, мари? Ще ме събориш – викна биволът на земята.
– Смея се на едно просено зрънце. Седнало да се мери по тежина с тебе.
– Де го туй зрънце? – попита биволът. – Искам да го видя.
– Ей го хе, там в коловоза.
Биволът наведе глава, протегна дебелия си врат и почна да търси зрънцето.
– Къде си, зрънце? – измуча той и доближи носа си до земята.
– Тук съм – отвърна зрънцето с тънко гласче, по-тънко от комарова песен, – сляп ли си, та не виждаш? Аз съм зърно като планина!
Биволът изви око и то светна с черна светлина. После духна с нос. Зрънцето изхвърча от коловоза, подхванато от биволското дишане, и падна в една мравешка пукнатина. Там притихна и почна да си мисли:
„Добре че духна силен вятър и ме отвея, инак щях да кипна, щях да се търкулна и щях да премажа като валяк оня надут бивол.”

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания