Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Записки по българските въстания
Том първи 1870–1876
Том втори 1870–1876
Том трети
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Романи
Записки по българските въстания
Автор:
Стоянов, Захари

Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев). (1850, с. Медвен, Бургаска област - 2.IX.1889, Париж)

Роден е в семейството на овчаря Ст. Далакчиев. Учи в църковното училище в с. Медвен (1856-1862). Член на Русенския революционен комитет. Участва в Старозагорското въстание (1875). Един от апостолите на IV революционен Пловдивски окръг по време на Априлското въстание (1876). След разгрома на въстанието е затворен в Пловдив, по-късно принудително е изпратен в с. Медвен. Нелегално отива в освободеното Търново (1877). Член на окръжния съд в Търново (1880). Секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881). Служител в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия (1882-1885). Оглавява БТЦРК, който организира съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). От 1886 е в София. Народен представител в Народното събрание (1886), подпредседател на НС (1887), председател на НС (1888-1889).

За пръв път публикува фейлетони в рубриката 'Знаеш ли ти кои сме' (1880) във в. 'Независимост' и статии (1881) във в. 'Работник'. Редактира в. 'Работник' (1881), в. 'Борба' (1885), в. 'Свобода' (1887-1889). Публицистиката на Захари Стоянов е идейно-емоционално и стилно-езиково повлияна от Л. Каравелов и от руските революционни демократи В. Г. Белински, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Некрасов. Поддържа в Източна Румелия връзки с руски емигранти-народници, а чрез тях и с руската революционна емиграция в Швейцария и Румъния. След 1885 става активен член на народнолибералната стамболовистка партия и застава начело на органа й в. 'Свобода'. Актуалният политически живот (политиката на Батенберг, режимът на пълномощията, Съединението) е тема на първата книга на Захари Стоянов 'Искандер бей. Разказ из българския живот', както и на 'Чардафон Велики', 'Заробването на Гаврил паша, 6-ти септември 1885 г.' и др.

Основната творческа дейност на Захари Стоянов е свързана с мемоарно-биографични произведения, характеризиращи се с особен патос, които продиктуван от преосмислянето на съвременните критерии за национални нравствени ценности. С такъв идеен патос З. Стоянов зарежда книгите си 'Записки по българските въстания', 'Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му', 'Христо Ботйов. Опит за биография', 'Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867-1868'. Основният замисъл на автора е да се опишат българските въстания от 40-те и 50-те години до 1876 г.

Най-значителното произведение на Захари Стоянов е 'Записки по българските въстания. Разказ на очевидци. 1870-1876' - плод на дългогодишно осмисляне, равносметка на собствения жизнен път, събиране на факти, документи, спомени и разкази на очевидци и участници в събитията, на тяхното пресяване и композиране в единно цяло. В процеса на работата авторът надхвърля първоначалната задача - да опише личните си преживявания по време на преломните за нацията събития от 1875 и 1876 г. Захари Стоянов обхваща въстанията и техните основни етапи - подготовка, избухване, ход, поражения, последици. Книгата е едновременно разказ и мемоар, очерк и документ; съдържа пътеписни описания и елементи на автобиография.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания