Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Епопея на забравените
Опълченците на Шипка
Кочо
Караджата
Братя Миладинови
Раковски
Братя Жекови
Каблешков
Левски
Бенковски
Волов*
1876
Паисий
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Епопея на забравените
Автор:
Вазов, Иван

Иван Минчов Вазов (27.VI.1850, Сопот – 22.IX.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „Майска китка”). През 1870 г. в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество” излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба”. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание”, списание „Читалище”, вестник „Отечество”, вестник „Свобода” и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука” – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове – цикъла „Епопея на забравените”, стихотворенията „Българският език”, „Към свободата”, „Не се гаси туй, що не гасне”, „Новото гробище над Сливница”, повестите „Немили-недраги”, „Чичовци”, разказа „Иде ли?” и др.
За източник на идеята за написването на цикъла „Епопея на забравените” Иван Вазов посочва четена от него руска книга за шведския поет Рунеберг, който написал оди за шведски патриоти. Като пряк повод за написването на българската епопея се приема статия на Захари Стоянов в някакъв румелийски вестник, в която той описва как са загинали повечето от главните дейци на въстанието. Патосът и формата на „Епопея на забравените” Вазов дължал на Виктор Юго, тъй като по това време чел „La legende des siecles”.
Бенковски, братя Жекови, Караджата и Волов авторът не е познавал лично.
Няколко от стихотворенията в „Епопея на забравените” Вазов публикува в периодичния печат. Вече като цикъл една част излизат в „Гусла” (1881), а друга в „Поля и гори” (1884). Във второто издание на „Поля и гори” (1893) ги замества с други стихотворения, като в излязлата същата година „Поеми” събира всички стихотворения от този цикъл.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания