Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Гераците
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Повести
Гераците
Автор:
Елин Пелин
Eлин Пелин (Димитър Иванов Стоянов) (1877–1949) Роден в Байлово, Софийско, днес град Елин Пелин на 18 юли 1877 г. Истинското му име е Димитър Иванов Стоянов. Псевдонима си Елин Пелин взема под влияние на писателя Тодор Влайков и с идеята да представи горчивата истина за българското село, както е горчив пелинът. През 1895 г. излизат първите му печатни произведения – разказите „Мило е отечеството” и „На майчина гроб”. През първите години на ХХ век издава четири броя на списание „Селска разговорка”, което пише и редактира почти сам. Списанието има голям успех сред учителството, за което е предназначено. Назначен е на служба в Университетската библиотека от министъра на просветата Иван Шишманов и излиза първата му книга с разкази. В периода 1906-1907 г. е командирован е във Франция заедно с поета Пейо Яворов с мотива „да научат език и да видят европейска култура”, „да се поотракат”. Живеят в Нанси и в Париж. След завръщането си е назначен в хранилището на Народната библиотека. Между 1926 и 1944 г. работи като първия уредник на музея „Иван Вазов” в София. Участва в редактирането на хумористичния в-к „Българан” (1908-1909), на литературното списание „Слънчоглед” (1909). Редактор във в-к „Развигор” (1921-1924). Редактира детски издания като „Веселушка”, „Чавче”, „Светулка”. Член е на редакционния комитет на в-к „Септемврийче” (1945-1949). През 1940 е избран за председател на Съюза на българските писатели, както и е член на Българската академия на науките. На младини Елин Пелин е определял държавата като майка за едни и мащеха за други, а по-късно скъсва с тази позиция. Тази му обществена позиция важи и за периода след 1944 г., когато в духа на новото време написва разказа „Врабчетата на стрина Дойна”. Умира през 1949 г. в София като отдавна признат класик на българската литература. Елин Пелин разказва за своите шопи, за своето село. Той си поставя като главна художествена задача да покаже „какво става на село”. Но неговият идеал е патриархалното българско село преди епохата на класово разслоение. Като художник с обострен усет за промените в бита и нравите на селяните, той вижда социалните процеси, които разрушават патриархалния модел и пораждат драмата на героите, особено в повестта „Гераците”. Светът на Елин-Пелиновите герои е двуполюсен свят, в него конфликтът между доброто и злото, черното и бялото е много силен, особено в разказите от началото на века. В този конфликт писателят ясно застава на страната на бедните срещу богатите, на страната на селяните срещу гражданите, на страната на населението срещу властта, на човека срещу държавата. В творчеството на Елин Пелин има само един значим герой, който съчетава богатството с положителни нравствени характеристики – дядо Йордан Герака. Но и тук противоречието в мирогледа на писателя е само привидно. Героят е авторитетен и уважаван, защото е останка от миналите времена на патриархална идилия.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания