Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Щурчово конче
Щурчово конче
Голямата баница
Сговорна дружина
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Детска литература /Поезия
Детска литература /Приказки
Щурчово конче
Автор:
Разцветников, Асен

Асен Петков Коларов (2.XI.1897–30.VII.1951) е български поет, драматург, белетрист и преводач, известен с псевдонима Асен Разцветников. Роден е в село Драганово, Великотърновско. Завършва гимназия във Велико Търново (1916), а през 1918 г. започва да работи като телеграфист на гара Горна Оряховица. Висше образование учи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където завършва славянска филология (1920) и право (1926). Слуша лекции по естетика във Виена и Берлин (1921–1922). Преди избухването на Септемврийското въстание през 1923 г. Разцветников е определен за свръзка в София, но след големия провал в столицата и последвалите арести заминава за провинцията, където преживява дните на въстанието. След като завършва висшето си образование сменя няколко длъжности – библиотекар, учител, юрист. Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1927–1929), а след това няколко месеца е лектор по немски език в III мъжка гимназия в София. Проблемът, който му пречи да продължи да преподава, е липсата на завършено висше филологическо образование. Отдава се на литературна дейност – пише стихове, превежда то старогръцки, френски, немски и руски език. В периода 1940–1947 г. е редактор на вестник „Весела дружина” – седмично издание за деца, където работи заедно с Е. Коларов и Ц. Цветанов. След 9 септември 1944 г. е в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. След драстично влошаване на здравето е изпратен на лечение в Москва, където и умира.
Литературният му път започва още в ученическите години – първата си творба отпечатва през 1917 г. в сп. „Българан”. След 1919 г. става активен сътрудник на много периодични издания – списанията: „Червен смях”, „Младеж”, „Звънар”, „Смях и сълзи”, „Нов път”, „Златорог” и вестниците: „Работнически вестник”, „Звезда”, „Лъч”, „Наши дни”. Преди въстанието от 1923 г. той пише няколко стихотворения, които имат ярка революционна насоченост, с което си спечелва името на пролетарски поет. След смъртта на Христо Смирненски Разцветников е сочен като негов достоен приемник. През 30-те години на ХХ век Асен Разцветников се утвърждава като талантлив български детски поет. Достига нови върхове на художествено майсторство в детските гатанки (сборникът „Що е то?” (1943) и забавни стихотворения за най-малките (например: „Юнок Гого”(1931), „От нищо нещо” (1932), „Хороводец Патаран” (1936), „Мързелан и Мързеланка” (1939), „Комар и Мецана”(1946), „Щурчово конче” (1948), „Голямата баница” (1949), „Сговорна дружина” (1950) и др.).
Известни псевдоними: Анри, Хенри Фей, Фей, Кент, Симо Веслар, Пчела 2, Пчела 4.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания