Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Утро в Банки
Утро в Банки
Балканските Ромео и Юлия
Запалените снопи
Увеселителен влак
Прощъпалник
Просяк
Убийство
Бъдни вечер в столицата
Японски силуети
Целувка на Македония
Нощ във вълшебен замък
Емма
На карантина
Една одисея из Делиорман
Великденско размишление
При Ивана Гърбата
Апостолът в премеждие
Срещите ми с Любена Каравелов
Чистият път
Пред Пирот
Маргарита
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Разкази
Утро в Банки
Автор:
Вазов, Иван
Иван Минчов Вазов (27.VI.1850, Сопот – 22.IX.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „Майска китка”). През 1870 г. в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество” излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба”. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание”, списание „Читалище”, вестник „Отечество”, вестник „Свобода” и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука” – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове – цикъла „Епопея на забравените”, стихотворенията „Българският език”, „Към свободата”, „Не се гаси туй, що не гасне”, „Новото гробище над Сливница”, повестите „Немили-недраги”, „Чичовци”, разказа „Иде ли?” и др. Сборникът „Утро в Банки” е излязъл от печат в края на месец септември 1905 г. с подзаглавие „Добродушни разкази”. По всяка вероятност той е бил замислен в началото на същата година. В едно съобщение, напечатано във в. „Вечерна поща”, март 1905 г. под наслов „Нова сбирка от разказите на Иван Вазов”, може да се прочете следното: „Както се научаваме, скоро ще излезе от печат сбирка от най-новите разкази на Иван Вазов под заглавие „Разкази и комедии”. Сбирката ще съдържа 14 илюстровани разкази с илюстрации от 14 наши художници.” Вероятно заради влошеното здравословно състояние на Вазов работата над книгата се е забавила. С течение на времето е бил изменен първоначалният замисъл и самото название на сборника. В септемврийската книжка на „Българска сбирка” се съобщава, че Вазов вече е напълно здрав и подготвя „нова сбирка от стари и нови разкази и очерци под наслов „Утро в Банки”. Произведенията, поместени в сборника „Утро в Банки”, са писани главно през периода 1900–1905 г. Само няколко разказа са създадени през 90-те години на XIX век: „На карантина” (1893), „Нощ във вълшебен замък” (1894), „Емма” (1894), „Апостолът в премеждие” (1895), „Бъдни вечер в столицата” (1895) и „Великденско размишление” (1899). С изключение на разказите „Запалените снопи” и „Емма” и на повестта „Една одисея из Делиорман” всички останали произведения от сборника „Утро в Банки” са били обнародвани предварително в периодичния печат – най-често в списанията „Българска сбирка”, „Летописи”, „Илюстрация Светлина”, „Български преглед” и във в. „Мир”. При подготовката на сборника „Утро в Банки”, както и при подготовката на сборника „Пъстър свят” Вазов е направил на места значителни поправки в текста: съкращавал е отделни думи, изрази и по-големи пасажи, правил е някои допълнения, преработвал е понякога началото или края на творбите, зачертавал е или е добавял някои обяснителни бележки, променял е заглавията на отделни разкази, внасял е многобройни стилни поправки. В много от случаите поправките засягат езика и правописа. Тук, както и при работата си над сборника „Пъстър свят”, Вазов е отстранявал редица архаични и диалектни форми, както и някои ненужни русизми. В края на своя живот Вазов се връща още веднъж към сборника „Утро в Банки”, за да го включи като т. XII в последното издание на съчиненията си. Този том излиза от печат през лятото на 1921 г., малко преди смъртта на Вазов. С изключение на пътеписа „На върха Свети Никола” и пиесата „Кандидати на славата”, които са преместени в други томове на изданието, построено съобразно жанрово-хронологическия принцип, тук са включени всички останали произведения, съдържащи се в първото издание; добавки или провени в реда на творбите не са правени. При подготовката за печат на т. XII от своите съчинения Вазов е извършил промени над текста, състоящи се главно в правописни и стилистични поправки. В настоящия справочник творбите са публикувани според последната творческа воля на Иван Вазов. Спазен е съставът и подредбата на творбите от сборника „Утро в Банки” според текста от т. XII на последното издание на Вазовите съчинения от 1921–1922 г.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания