Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Тъги и радости (1897–1907)
Стихотворение без дата
Вдовица
Съвременно стихотворение
Не питам в таз минута...
Към Македония
Дъбът
На нашите съседи отвъд Дунава
За грозни подвиги не говорете...
Не ще забрави никога сърцето...
В остатките на оазис пустинен...
Щом нощ прихлупи сини планини...
Есенен мотив
Дух и гроб
На морския бряг
В светлина
Зимна песен
На Рождество Христово
Старият художник
Три града (пътни бележки)
Под чужди небеса
Всред песните и цветята
Юнаци
Така, така обичам те аз много...
На един млад поет
Нощно мечтание
Добре дошле!
На Шипка
Моите песни
Любен Каравелов
Дете, дете, ти нивга няма...
Пролетен мотив
Случайни станси
Христос воскресе!
Чия е македонската земля?
Молитва
Бащина тъга
Към младежта
Дон Кихот в България
Настъпи час за грозно изкупленье...
О не, не са човеците виновни...
Към славянството
Христо Данову
Неофит Рилски
11 Май (на българските просветители)
Бащино въжделение
Есенна песен
И тука мисълта ми с умиленье...
Отплата
Случайно стихотворение
Крайморски строфи
Химн на словинските жени
На именния й ден
Часовникът ми
На госпожица Диана
Кой завесата ще дигне
Отиде мома китка да свие...
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Тъги и радости (1897–1907)
Автор:
Величков, Константин
Константин Величков (Константин Величков Петков) е роден през 1855 г. в Пазарджик и умира на 03.XI.1907 г. в Гренобъл, Франция. Завършил е Цариградския лицей. Учителства в Пазарджик в периода 1874–1876 г. Преподава по български, френски език, история и география. Членува в революционния комитет в Пазарджик и заедно с Тодор Каблешков участва активно в подготовката на Априлското въстание. Арестуван и осъден на смърт. Няколко месеца е в затвора, но бива спасен от европейската комисия, разследваща беззаконията при потушаване на въстанието. През 1879–1885 е народен представител в Областното събрание. В IV обикновено Народно събрание (НС) е народен представител. По време на Стамболовото управление е политически емигрант във Флоренция, Италия, а до 1894 г. е „доброволен изгнаник” в Цариград. Назначаван е последователно за министър на обществените сгради и съобщенията (1894), на народното просвещение (1894–1897), на търговията и земеделието (1897–1898). Умира на път за Гренобъл, а две години след смъртта му костите му са пренесени в София. Константин Величков още от младежки си години е свързан с културата и литературата. Превежда драми на Виктор Юго, А. Пушкин и др. В края на 70-те години на XIX век става главен редактор на в. „Народний глас”. В столицата на Източна Румелия той развива усилена литературна дейност – пише драми, повести, разкази, стихотворения и статии. Той подема инициативата по изготвянето на двутомно издание „Българска христоматия” съвместно с Иван Вазов през 1884 г. През 1890 г. съставя две христоматии за началните и горните класове, а по-късно подготвя курс по всеобща история на литературата. В началото на деветдесетте се завръща отново в Цариград, където започва да пише спомените „В тъмница”. Редовен сътрудник е на списание „Мисъл”. Константин Величков инициира откриването на рисувално училище в София. Негов е и законът за депозиране на екземпляри (по два броя) от всички печатни произведения в Народната библиотека в София и Пловдив. Владее френски, италиански и руски език и превежда литературните класици от тях. Пише и литературна критика, в която прави творчески портрети на възрожденски писатели като Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Васил Друмев, Григор Пърличев, Добри Войников, Любен Каравелов и Христо Ботев. В началото на юни 1894 г., когато К. Величков пристига в България, той отдава всичките си сили на обществено-политическа дейност. Този му период се характеризира с постигането на важни придобивки в областта на изкуството и културата, но това се отразява негативно върху неговото лично творчество. Той печата сравнително малко на брой произведения, които са писани главно в периода на неговото „доброволно изгнаничество”. Творческата му дейност се възобновява след ноември 1898 г., когато напуска министерското кресло. Той има активно участие в списването и редактирането на сп. „Летописи”, което фактически започва да излиза на 15 ноември 1899 г. Още в първия му брой е публикувано стихотворение на Величков. Това периодично издание се превръща в негов трибун за изява на поетичното творчество. Константин Величков бива назначен като дипломат в Белград (1902–1903), където той засилва творческата си дейност и още по-усилено сътрудничи на списанието. Когато го отзовават от сръбската столица, той загърбва за няколко месеца писането. Стихотворенията, събрани под името „Тъги и радости”, са писани в периода 1897–1907 г. Поетичните творби на Величков от този периода са между най-добрите му постижения в тази област. Именно произведенията, писани в този времеви откъслек, са били замислени като ядро на стихосбирката „Тъги и радости”, която обаче остава неосъществена. Стиховете, които включва настоящият справочник, не реконструира съдържанието на замислената от Величков стихосбирка, а само използва заглавието. То много добре отразява съществените особености на стихотворенията от този период. Творбите са подредени сравнително хронологически, а стихотворенията от цикъла „Крайморски строфи”, които са писани по време на неговия престой във френския град Мантон, са подредени съобразно намеренията на автора.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания