Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Цариградски сонети
I. Днес изново аз виждам...
II. Блести небето...
III. В небето чисто ясно грей...
IV. О, славей мили, престани...
V. Защо дъхът е даден на цветята...
VI. Светлей морето...
VII. С омая чудна грей нощта...
VIII. Внезапно, на мечета до вратата...
IX. Беснее бурята...
X. О, клети пилци...
XI. Облени с бляск и злато...
XII. Сърцето ми сломиха...
XIII. Живея всред рибари...
XIV. Мил навик е за мене...
XV. Сънувам сън блажен...
XVI. Казаха ми: творец си сам...
XVII. Как всичко хубаво е...
XVIII. Летете, птици...
XIX. О, остави да плача ази...
XX. И рекъл бях...
XXI. Час чародеен...
XXII. Каква ще бъде новата година...
XXIII. Далече планината...
XXIV. Днес светъл е байрям...
XXV. Фенер!...
XXVI. Топорът дебне...
XXVII. Емблема радостна...
XXVIII. Бесней ли буря...
XXIX. Не съм твой син...
XXX. Дете, дете, на слънцето...
XXXI. Съзра ли ладий морни...
XXXII. Не, не, и ти не будиш...
XXXIII. О, нека ме преследова...
XXXIV. Вълните спят...
XXXV. Пред моите очи...
XXXVI. Низ улиците тесни...
XXXVII. Мечтаех аз...
XXXVIII. Когато всред разходки ми...
XXXIX. В часът вечерни...
XL. Надежда сладка аз таех...
XLI. Обичам те, обичам те...
XLII. Накрай брегът...
XLIII. Кога от своето уединенье...
XLIV. Далеч, зад дивния Стамбул...
XLV. Пред всякой зеющ гроб...
XLVI. Стоя на стръмний бряг...
XLVII. Животът, друже мой...
XLVIII. Минаха вече дните топли...
XLIX. Кога внезапно...
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Цариградски сонети
Автор:
Величков, Константин
Константин Величков (Константин Величков Петков) е роден през 1855 г. в Пазарджик и умира на 03.XI.1907 г. в Гренобъл, Франция. Завършил е Цариградския лицей. Учителства в Пазарджик в периода 1874–1876 г. Преподава по български, френски език, история и география. Членува в революционния комитет в Пазарджик и заедно с Тодор Каблешков участва активно в подготовката на Априлското въстание. Арестуван и осъден на смърт. Няколко месеца е в затвора, но бива спасен от европейската комисия, разследваща беззаконията при потушаване на въстанието. През 1879–1885 е народен представител в Областното събрание. В IV обикновено Народно събрание (НС) е народен представител. По време на Стамболовото управление е политически емигрант във Флоренция, Италия, а до 1894 г. е „доброволен изгнаник” в Цариград. Назначаван е последователно за министър на обществените сгради и съобщенията (1894), на народното просвещение (1894–1897), на търговията и земеделието (1897–1898). Умира на път за Гренобъл, а две години след смъртта му костите му са пренесени в София. Константин Величков още от младежки си години е свързан с културата и литературата. Превежда драми на Виктор Юго, А. Пушкин и др. В края на 70-те години на XIX век става главен редактор на в. „Народний глас”. В столицата на Източна Румелия той развива усилена литературна дейност – пише драми, повести, разкази, стихотворения и статии. Той подема инициативата по изготвянето на двутомно издание „Българска христоматия” съвместно с Иван Вазов през 1884 г. През 1890 г. съставя две христоматии за началните и горните класове, а по-късно подготвя курс по всеобща история на литературата. В началото на деветдесетте се завръща отново в Цариград, където започва да пише спомените „В тъмница”. Редовен сътрудник е на списание „Мисъл”. Константин Величков инициира откриването на рисувално училище в София. Негов е и законът за депозиране на екземпляри (по два броя) от всички печатни произведения в Народната библиотека в София и Пловдив. Владее френски, италиански и руски език и превежда литературните класици от тях. Пише и литературна критика, в която прави творчески портрети на възрожденски писатели като Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Васил Друмев, Григор Пърличев, Добри Войников, Любен Каравелов и Христо Ботев. Стихосбирката „Цариградски сонети” излиза през 1899 г. като издание на софийския книжар Д. Голов. През същата година книгата претърпява още две издания, които обаче са просто препечатки или по-скоро допълнителен тираж. Една година по-късно стихосбирката е преведена на чешки език. Величковите „Цариградски сонети” са приети с внимание от българската културна общественост. Отзиви се появяват в най-известните списания, написани от видни поети и литератори: в сп. „Надежда” от Иван Вазов; в сп. „Мисъл” от Пенчо П. Славейков; в „Периодическо списание” от Ал. Теодоров-Балан и др. В началото на стихосбирката стои посвещение: „На свещената памет на своите родители посвещава труда си признателният им син.” Повечето от сонетите на Величков са запечатали впечатления и настроения от периода на доброволното му изгнаничество в Цариград, остров Халки (1893–1894), а останалите са писани в края на 80-те години, когато той е в Италия. Това е причината стихосбирката да се дели на дяловете „Цариградски сонети” и „Италиански сонети”. Част от сонетите на К. Величков са обнародвани в периодичния печат преди отпечатването на стихосбирката „Цариградски сонети”. Негов трибун са сп. „Денница”, сп. „Изкуство”, сп. „Библиотека Свети Климент” и др.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания