Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Тодор Живков - мит и истина  

Без шанс за изход

Генерал-лейтенант Илия Кашев е издигнат за шеф на УБО (Управление за безопасност и охрана) по личния избор на Т. Живков. И не по реда на йерархията – тук действат други изисквания и съображения. Пък и тогавашният полковник е много близък на Ангел Цанев и Борис Велчев, които явно внушават на държавния глава, че това е човекът за най-доверения пост.
Излязъл от низините на офицерския състав, Кашев постъпва в охраната на държавния глава по дълга на службата. Работи в агентурното отделение, занимаващо се с вътрешно разузнаване, а после оглавява Трети, стопанския отдел на УБО. Тук задълженията му не са комфортни – общува с “кадри”, изпълняващи ролята на доносници, оперира с документи за приеми и обслужване на висши ръководители. Може би спецификата на тази работа оформя бъдещия генерал като подозрителен човек. Съмнява се във всички и във всичко, но не и в Живков.
Обслужвал го 18 години, генералът знае прекалено много за него. Някога от такива Сталин се е отървавал с разстрел. Сега обаче времената са други. Вездесъщият Живков е отрекъл прийомите на “човека с мустаците”, изнамерил е свои подходи за отстраняване на вече неудобните му. В случая създава такава ситуация, че психически разстроеният генерал сам да сложи край на живота си.
Забелязал известно “непослушание”, държавният глава открито започва да злослови по негов адрес, прикачвайки му най-обидни епитети. Дори поставя свои хора да слухтят на вратата му. Злепоставя го пред министъра на силовото ведомство Димитър Стоянов: “Тоя Кашев е по-голям началник и от мене, и от тебе!”
Приписва му, твърди неговият наследник генерал Георги Милушев, “десет смъртни гряха”. Като се започне от охранителни детайли, породени от мнителността му, и се стигне до неудачите в живота на децата му. “Той ме упрекна, че съм виновен за неговите деца – споделя генералът, – аз излязох виновен, че Людмила е умряла, че Владко се е пропил, а Тошко е станал хулиганин”
За генсека, разбира се, е достатъчен само един негов грях: отказът му след финансова проверка да “оправи” нецелесъобразно изхарчените два милиона лева от семейството и неговите приближени. Страшно разочарован от генерала, Живков в прав текст му казва: “На първо време иди да си лекуваш диабета, пък после ще видим дали ще работим заедно”.
По своему честен и верен на служебните принципи, Кашев е предпочел да премине в пенсия, отколкото до фалшифицира документи на такава сума. От последния им разговор вече о. з. генералът разбира, че с него е свършено: “Тодор Живков – ще сподели с най-близките си – се държа така с мен, все едно ме уби”.
Петък, 19 септември 1986 г. Това е последният работен ден на Кашев. Вечерта жена му Анна посреща гости по случай рождения си ден. Тук са и най-приближените на съпруга є от Управлението. “По време на вечерта – ще си спомни Славчо Кьосев – около една-две минути генералът ме гледаше право в очите. Разбрах, че има нещо да ми казва, но до края не си казахме нищо”.
След мъчителния разговор с Живков 64-годишният генерал се приготвя (за първи път след 7 години) да замине на почивка в правителствената почивна станция в Хисаря. На 28 септември в апартамент № 2 на санаториума той се гръмва със своя “Валтер”. Същия ден сутринта съпругата му открива безжизнения труп.
Три часа след самоубийството тук е дошла и следствена група начело с началника на ГСУ генерал Коцалиев. Информацията за смъртта му е строго секретна. “Тайнствени лица” настояли в смъртния акт да се напише, че смъртта е настъпила след инсулт. Професор д-р Раданов не се поддава на натиска и предотвратява подобна констатация. Въпреки това нелепо звучи текстът в официалния некролог: “След кратко боледуване почина...”
В деня на трагедията Живков ловува в резервата “Чикерица”. Не реагира с изненада на съобщението за самоубийството. На другия ден открива поредния есенен панаир в Пловдив. Настроението му е ведро: смее се, пуска шеги и каламбури. След завръщането си в София предлага на Политбюро решение, с което са “оправдани” финансовите злоупотреби.
Генерал Илия Кашев е погребан на 1 октомври. БТА не излиза с никакво съобщение. На поклонението му идват М. Балев и Д. Стоянов. За А. Луканов това е своеобразно издевателство над покойника (“Кашев презираше Балев, а Балев мразеше Кашев”). Живков не само че не присъства на траурния ритуал, но и вдига скандал на заместника му генерал Бончо Бончев за възникналия спор къде мъртвецът да бъде погребан: “Карайте го там, където карат всички останали!”
Макар че признава неговия професионализъм (“Кашев е добър организатор”), Живков не му прощава дори като покойник. А човек не може да е хуманен в едно и толкова нечовечен в друго. Затова изглежда справедлива оценката на външния му министър П. Младенов, че Живков е “невероятно жесток човек”.
Години по-късно следствието по съдебно дело № 2 срещу него стига до истината за самоубийството на Кашев. От обемистите материали прозират мотивите за подобен акт, както и подбудителят. Но ще излезе ли на светло името му? Все пак версията на двама души, която е най-близко до фактите, галопира из публичното пространство.
Генерал-полковник В. Фьодоров, ръководител на групата кагебисти към МВР: “Кашев се застреля – известно защо. Защото поговорил с Живков за сина му Володя, казал му направо за безобразния му начин на живот, а Живков му отвърнал така, че Кашев се гръмнал”.
А. Луканов: “Разговорът на генерала с Живков за злоупотребите със средства на УБО е вече станал. При срещата си Живков не му е дал никакъв изход освен затвор или смърт. Познавайки личността на шефа си, генералът разбира, че присъдата му е прочетена. И той избира самоубийството”.
Тези изявления са отпечетани в пресата и несъмнено накърняват честта на Живков. Макар и паднал от власт, той всячески се опитва да разсее подобна версия. На този болезнен въпрос на посетилия го в “Бояна” член на ВС на БСП и директор на партийното издателство Ив. Динков през 1990 г. Живков отговаря: “Драмата на Кашев започна след едно от поредните ми посещения в Москва. Един от въпросите на Горбачов ме озадачи. Стана ми ясно, че КГБ черпи информация за мен и от най-близкото ми обкръжение. При завръщането си в София споделих с Кашев московската си конфузия. Той поиска разрешение за отпуск. Отиде в Хисаря и посегна на себе си”.
За такова прегрешение Живков не прощава никому.

     
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания