|
Думите се делят на групи, наречени части на речта, обединени от най-общото в лексикалното си значение, от общи морфологични категории, синтактични функции и словообразувателни типове. Изменяемите части на речта могат да променят формата си и да изразяват различни морфологични категории (граматични значения). Такива са съществителното име, прилагателното име, числителното име, местоимението и глаголът. Неизменяемите части на речта не могат да променят формата си и да изразяват различни морфологични категории (граматични значения). Такива са наречието, предлогът, съюзът, частицата и междуметието. Самостойните части на речта могат да бъдат части на изречението. Такива са съществителното име, прилагателното име, числителното име, местоимението, глаголът и наречието. Несамостойните (служебните) части на речта изразяват различни морфологични или синтактични отношения Между думите, съединяват ги или ги подчиняват. Такива са предлогът, съюзът и частицата. Специфични се наричат частите на речта, които не се определят като самостойни или несамостойни. Тук спада междуметието.
|
Видове |
|
Самостойни части на речта
|
|
Несамостойни (служебни) части на речта
| |
|
Части на речта |
Значение |
Примери |
|
Съществително |
Назовава явленията, които ни заобикалят. |
майка, бор, куче, къщи, височина, летене |
|
Прилагателно |
Означава признак (качество или свойство) на явленията. |
хубав, богат, умен, дървен, стъклен |
|
Числително |
Назовава числата или означава поредността на явленията. |
три, четири, първи, втори |
|
Местоимение |
Замества съществителните, прилагателните или числителните имена. |
аз, ти, мой, твой, този, онзи |
|
Глагол |
Означава действие или състояние на явленията като техен признак. |
чета, играе, слушаш, пее |
|
Наречие |
Означава признак на друг признак. |
бързо, бавно, хубаво |
|
Предлог |
Изразява отношения между явленията, изразени с думи, които са самостойни части на речта. |
пред, зад, с, в, към, сред, по, за на, до, към |
|
Съюз |
Свързва еднородни думи в простото изречение и простите изречения в сложното изречение. |
и, или, а, ала, ама, но, че, да, ако, като |
|
Частица |
Модифицира значението на отделните думи или на цялото изречение. |
ли, се, си, ще, ей, брей, ха |
|
Междуметие |
Изразява чувства или емоции или наподобява шумовете от природата. |
ох, ах, бум-бум, гъл-гъл, и-и-ху | |
|
Видове |
|
Изменяеми части на речта
|
|
Неизменяеми части на речта
|
|
Специфични части на речта
| |
3.1. Съществително име 3.2. Прилагателно име 3.3. Числително име 3.4. Местоимение
|