Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Ученически разработки:
 Изпрати свой материал
   Източник: Литература за 5. клас  
  Статията се среща още в:
  - V клас > Литература
                            

НЕРОДЕН ПЕТКО

Имало едно време две жени — снаха и свекърва — и свекър. Двете жени си седели дома покрай огнището, та си предели, а свекърът си бил по надворежна работа, а пък син му бил на чужджина. Невестата им била трудна.
Един ден, както си предели край огнището снаха и свекърва, снахата попитала свекърва си:
— Ами когато ще ни се роди детето, що го нося в мене, какво име ще сложим?
— Петко — отговорила свекърва й — ще го кръстиме.
— Ами къде ще го сложим да лежи? — повторила снахата.
— Тук, в ъгъла, край огнището — рекла пак свекървата.
А на полицата, що била над този ъгъл, имало една тесла.
— Ами ако падне върху него теслата? — попитала невестата.
— Ще го пребие — отговорила свекървата.
— Хаа! Като е така — рекла майката на нероден Петко, — хайде да оплачем.
— Хайде да го оплачем — си рекли двете умници жени.
Оставили си работата и седнали да го оплакват, да тъжат и да нареждат за нероден Петка.
Вечерта, като си дошъл от работа, свекърът се зачудил, като видял жените да плачат за нищо и никакво, та ги попитал кого така оплакват и опяват. Те му разказали как от снахата ще се родяло дете, как ще го
кръстели Петко; как ще го повиели и ще го сложели да лежи в ъгъла; и най-после как теслата, що била на полицата, ще паднела върху него, та ще пребиела Петка и ще умрел, та затова те още отсега го опявали.
— Боже господи, жени! — извикал свекърът. — Каква е тази глупащина от вас, кой плаче за нероден още и неумрял Петко? Такава глупащина не се среща на векове! Аз ще изляза и ще шетам по целия свят и ще търся ли ще намеря по-глупави хора от вас.
И така старецът излязъл от дома си да търси дали ще може да намери по-глупави от неговите жени.
Като вървял по пътя, видял в една нива неколцина, които събирали накуп и искали да вдигнат брулени орехи с вили, та ги поздравил и им рекъл:
— Честита ви работа, братя!
— Чест да имаш, старче — му отговорили те.
— Какво правите тука с вилите? — попитал ги старият.
— Искаме да ги съберем орехите накуп, та да ги вдигнем — му отговорили те.
Старецът тогава си помислил: „Тия хора били по-глупави от моите жени!”
— Ами орехи с вили събират ли се? — им рекъл старецът. — Те не са сено, та да ги събирате и вдигате с вили. Недейте така, братя, ами вземете по една лопата, та изринете ги накуп, после вземете конопен чувал, та го напълнете!
Те взели лопати и чувал, тозчас събрали орехите накуп и ги насипали в чувала, та благославяли стареца, дето ги научил на такъв ум.
По-нататък като вървял, старецът намерил други хора, що се мъчели да качат едно магаре на покрив, за да изпасе тревата, що била израснала на покрива, но никак не можели да го качат.
— Помози бог, приятели — им рекъл старецът.
— Дал ти бог добро, старче — отговорили му те.
— Що правите тука? — попитал ги старецът.
— Мъчим се да качим магарето на покрива, за да изпасе тревата — отговорили му, — току никак не можем.
— А — рекъл им старецът, — дайте ми един сърп, аз ще ви го кача.
Те му дали един сърп и старецът се изкачил на покрива, покосил тревата и я хвърлил на магарето да я яде.
— Да си жив, старче — извикали му всички, — дето ни направи това добро; ние много още щяхме да се мъчим.
„И тези не падат по-долу от моите жени” — си рекъл сам на себе си старият и си тръгнал по пътя да търси още по-глупави.
По-нататък, като вървял, той видял едни сватове, които водели в църквата една невеста да я венчават. Невестата била доста височка, по-висока от църковната врата, та когато дойдела до вратата, не можело да влезе в църквата, без да се понаведе малко.
Сватовете се чудели как да я вкарат. Едни казвали да се подсекат на невестата краката, за да се скъси малко, а други казвали: не, откъм краката тя си е тъкмо до прага, а главата й е по-висока, та оттам трябвало да се подкъси, да й се подсече главата. Други пък мислели да изкъртят горния праг на църковната врата, та да можела да влезе невестата.
Когато видял и чул това свекърът, дядото на нероден Петка, си помислил: „Тия хора пък били още по-глупави от моите жени”, та им рекъл:
— Защо правите така бре, братя?
А невестата ударил по плещите и й рекъл:
— Наведи се, мари невесто!
Невестата се навела и си влязла в църквата.
Всичките сватове се почудили на ума на стареца и го благославяли за доброто, което им сторил.
По-нататък срещнал други едни хора, що се мъчили да извадят от една делва главата на едно теле, което си я пъхнало, за да яде трици, та после ре могло да си я извади. И те никак не се сещали как да му я извадят: едни казвали да пресекат главата на телето, а после да наведат делвата, та така да му я извадят. А старецът, като ги видял, им рекъл:
— Наведете делвата, та ще му излезе главата на телето!
Те я навели и главата излязла.
Отишъл по-нататък старецът, видял една жена да украсява свинята си с наниз жълтици, за да я прати на брат си за кума. Старият я попитал:
— Закъде така кичиш свинята?
А жената му рекла:
— Ще я изпратя на брат си за кума.
— Дай ми я, ще я занеса аз — й рекъл старецът.
Жената му я дала и той си я подкарал пред себе си и си я занесъл у лома си.
Откакто видял толкова глупост по света, старият се върнал утешен у дома си (заедно с накичената свиня), защото намерил хора, по-глупави от неговите жени.

народна приказка*


* Приказката е записал Кузман Шапкарев от своя баща, вариант от Охрид;
   Прочетете още български народни приказки в секция „Библиотека”.
   Последна актуализация: 10.11.2006  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания НетИнфо БГ