Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 21.11.2014 
   Източник: Справочник "Труд"  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ОБЩЕСТВО

ФЕДЕРАЛНО БЮРО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ, (ФБР)

Основна американска служба за КОНТРАШПИОНАЖ, която разследва нарушенията на американското "шпионско" законодателство от гражданите на САЩ, а също и от сътрудници и АГЕНТИ на чуждестранното разузнаване. Освен това ФБР е централизирана полицейска структура, която се занимава с углавни престъпления, които попадат под юрисдикцията едновременно на няколко щата.
ФБР е част от американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, но не толкова в качеството си на чисто разузнавателна агенция, колкото като "водеща" служба в контраразузнаването, бореща се с шпионажа на територията на САЩ. Този кръг от задължения е точно очертан от законодателството.
Обикновено самите сътрудници на ФБР (традиционно в САЩ ги наричат агенти) смятат, че се занимават по-скоро с контрашпионаж (разбирайки под това защита на всевъзможна секретна информация от "външно око"), отколкото с контраразузнаване, т. е. с непосредствена дейност по неутрализирането на враждебните действия на чужди специални служби.
Съществуват 2 основни разлики между ФБР и ЦРУ: 1) агентите на ФБР са офицери, които съблюдават спазването на закона и имат правото да извършват арести, докато РАЗУЗНАВАЧИТЕ на ЦРУ нямат право да извършват арести; 2) ФБР може да действа единствено в Съединените щати, докато ЦРУ не може да действа в рамките на Съединените щати. Географското ограничение е строго наложено по отношение на ЦРУ. Що се отнася до ограниченията на ФБР, агентите на бюрото имат право да работят в американските посолства като АТАШЕТА, когато разглеждат случаи в чужбина, спазвайки международните закони и споразумения. (Американските съдилища са въвели правилото, че ФБР може да арестува заподозрени в чужбина и да ги доведе в Съединените щати, за да бъдат предадени на правосъдието.)
Независимо от определението "водеща" контраразузнавателна служба не може да се каже, че ФБР напълно е монополизирало борбата с чуждестранния шпионаж в страната. Други членове на разузнавателната общност също се занимават с контраразузнаване и често даже не смятат за необходимо да информират ФБР за операциите си. Освен това в определени периоди непосредствено с контраразузнавателна дейност се занимава твърде малка част от 10-хилядната армия агенти на ФБР. В бюрото широко е разпространена практиката на ротация на кадрите. (По този начин минавайки от отдел в отдел и от управление в управление, сътрудниците стават "универсални", което им дава по-голяма възможност за придвижване в професионалната кариера.)
ФБР е главното следствено подразделение на Мини­стерството на правосъдието. Провежданите разследвания покриват широк спектър от федерални престъпления. Бюрото оказва и подкрепа на националната сигурност, като например провеждането на ПРОУЧВАНЕ ЗА БЛАГОНАДЕЖДНОСТ на кандидати за важни държавни постове.
ФБР се представлява в разузнавателната общност от зам.-директора на Управлението за национална сигурност (преди Разузнавателно управление). Тази структура в състава на бюрото работи по случаите на шпионаж, диверсии и подривна дейност, включително тероризъм, т. е. с онези явления, в борбата с които ФБР се смята за безспорен лидер. Зам.-директорът е и представител на ФБР в НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ и СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ.
Днешното ФБР израства от средите на т. нар. специални агенти и е създадено по времето на президента Теодор Рузвелт през юли 1908 г. от неговия министър на правосъдието Чарлс Бонапарт. Новата агенция за разследване е наречена Бюро за разследване. По-късно става Американско бюро за разследване, а след това – Отдел за разследване. "Специалните агенти" извършват разследвания на неголемия брой икономически престъпления, като измами при фалит или нарушения на антимонополното законодателство.
Първият случай, с който се сблъсква Бюрото за разследване, е "шпионско" дело по време на Първата световна война, когато агенти оказват помощ на военните контраразузнавателни структури (вж. АРМЕЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ). Както военните и бюрото използва доброволната помощ на Обществото за защита на американците, чиито членове съобщават подозренията си за шпиони и подривни действия, а понякога извършват дори и свои разследвания.
И въпреки всичко саботажите на германците в Съединените щати са особено ефективни по време на войната. Около 50 експлозии повреждат и дори разрушават фабрики на отбранителната и химическата промишленост. Най-значителната експлозия е на о. Блек Том на 30 юни 1916 г. Взривени са стотици тонове боеприпаси и целият пристанищен район се превръща в бойно поле – навсякъде падали шрапнели. Бюрото стига до заключението, че експлозията е в резултат на нещастен случай, но следвоенното разследване установява, че е било саботаж.

ЕРАТА НА "ГОСПОДАТА Г"*

През 1920 г. с въвеждането на сухия режим производството на алкохол и консумацията му се превръщат във федерално престъпление. По време на сухия режим се появяват гангстери, които отвличат хора, ограбват банки, а след това преминават в друг щат, като по този начин избягват правосъдието. Но през 1932 г. Конгресът гласува федерален закон за отвличанията – първия от няколкото закона, които постепенно разширяват пълномощията и влиянието на Бюрото за разследване.
В началото на 20-те години се надига т. нар. червена опасност. В кръговете на американското правителствено ръководство нараства страхът от експорт на руската болшевишка революция в други страни, включително в САЩ. На тази вълна младият служител на Управлението за разследване ЕДГАР ХУВЪР си създава репутация на ревностен преследвач на анархисти, радикали и "червени". През 1924 г. той е назначен за директор на Бюрото за разследване и когато погледът на нацията се обръща от подривните действия към обикновените престъпления, той веднага се пренасочва от революционерите към бандитите. Наричат агентите му "господата Г" вероятно защото гангстерът Джордж (Картечницата) Кели при залавянето му през септември 1933 г. извиква: "Не стреляйте, господа Г!"
През март 1933 г. посланикът на Германия се обръща към държавния секретар да бъде разследван американски гражданин, който в писмо до посолството заплашва, че ще убие Адолф Хитлер. Това дава основание и извинение на ФБР да започне разследване на пронацистките организации в САЩ.
По време на президента Франклин Д. Рузвелт бюрото е преименувано Управление за разследване. Рузвелт подкрепя приемането на закони, които дават на службата и на Хувър по-голяма самостоятелност. През юли 1935 г. управлението става Федерално бюро за разследване. Същата година Джеймс Кагни участва във филма "Господата Г" – първия от многото ФИЛМИ, които прославят подвизите на ФБР в борбата му срещу гангстерите.
Въпреки че вниманието на ФБР обикновено е насочено към борбата с престъпността, Хувър не спира да преследва подривните действия. Рузвелт тайно нарежда на Хувър да се занимава и с ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ, т. е. със събиране на информация за изолационистите. (Основен изразител на идеите им е въздушният ас Чарлс Линдбърг и т. нар. Първи американски комитет.) През юни 1939 г. Рузвелт нарежда всички федерални агенции да се отчитат на ФБР, като това важи и за всички данни, които се смятат "пряко или непряко свързани с шпионаж, контрашпионаж или саботаж".

ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА

ФБР става главен "ловец" на шпиони в САЩ. За разлика от Бюрото за разследване от времето на Първата световна война ФБР от 40-те години организира изключително компетентно усилията на контраразузнаването.
Ако през 1940 г. във ФБР работят 898 агенти, то през 1945 г. те са вече 4886. Изумителното разрастване се дължи на непрекъснатото приемане на федерални закони, които утвърждават и разширяват пълномощията на ФБР, на рязкото увеличаване на контраразузнавателната дейност и, накрая, на лобито на бюрото в Конгреса, който има пълно доверие на Хувър и на неговото "дете" – ФБР. Преди Америка да влезе във войната, Хувър предупреждава за ПЕТА КОЛОНА в САЩ, или за "врага отвътре" – хора, които "държат правителството на Съединените щати да бъде свалено". Никога не е съществувала пета колона в САЩ. Независимо от това Конгресът вижда в лицето на ФБР страж, който предпазва от всички врагове. Така агенцията се разраства и като численост, и като влияние.
През 1934 г. Конгресът забранява телефонното подслушване със Закона за комуникациите. Независимо от това ФБР извършва подслушвания, използвайки тълкуването на Министерството на правосъдието, че законът забранява не подслушването само по себе си, а по-скоро разкриването на информацията, получена от подслушването. През май 1940 г. Рузвелт подписва секретна директива, която разрешава подслушването на хора, заподозрени в подривни действия. Още в самото начало на септември 1939 г. Хувър нарежда на всички оперативни агенти във ФБР да подготвят досиета за хора, които хранят "симпатии към германците, италианците или комунистите". Имената им са подредени в списък с готовност за задържане, така че да бъдат обезвредени, в случай че Съединените щати влязат във войната. Хувър дава одобрението си за тайни прониквания (наричани от агентите КОНСПИРАТИВНИ ПРОНИКВАНИЯ) в дипломатически представителства за получаване на секретна информация. Самите сътрудници на ФБР кръщават тази работа "нощни визити". Трябва да се отбележи, че както за списъците, така и за проникванията в дипломатическите мисии Хувър няма законно основание.
Президентът Рузвелт подготвя страната за война и иска от местните полицейски служби да предават на ФБР всяка информация, свързана с шпионаж или подривни действия. Нарежда на ФБР да "се държи като координатор на цивилните организации, които предават информация за подривни действия". Армейското разузнаване и УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ разглеждат случаите, в които са замесени служители на въоръжените сили, а също и цивилни в зоната на Панамския канал и на други места извън Съединените щати.
През юни 1940 г. в състава на ФБР се появява ново подразделение – Служба за специално разузнаване, пред която е поставена задачата да възпрепятства внедряването на нацистки тайни агенти в страните от Латинска Америка. Това предоставя на ФБР права на разузнавателна агенция, която действа извън Съединените щати. Хувър отказва да сътрудничи на УИЛЯМ СТИВЪНСЪН (изпратен в Ню Йорк от британското разузнаване МИ-6) в създаването на разузнавателна организация под името БРИТАНСКА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ. Антипатията на Хувър към чуждестранните разузнавателни агенции и личната му неприязън към ДУШКО ПОПОВ – великолепен ДВОЕН АГЕНТ, който работи за МИ-6 – провалят британския план, според който Попов трябва да създаде фиктивен американски шпионски кръг за германците.
Смята се, че ФБР влиза във войната на 8 декември 1941 г., един ден след атаката над ПЪРЛ ХАРБЪР. Агенти на бюрото започват да стесняват кръга около предварително набелязаните врагове. До 10 декември ФБР задържа 2342 японци, германци и италианци. (Масовото задържане на японци от американски произход (НИСЕИ) по американското Западно крайбрежие е извър­шено от армията.)
След като развива бурна дейност в пресичането на подривни антидържавни действия, Хувър решава да отдели особено внимание на пресата, издавана за чернокожото население на Америка. Той подозира тези вестници в антивоенни и комунистически симпатии поради непрекъснатите оплаквания за сегрегацията във войската и дискриминацията във военната индустрия, помествани на първа страница. Хувър се опитва да постави вестниците на чернокожите под властта на ЗАКОНА ЗА ШПИОНАЖА, но главният прокурор Франсис Бидъл не по­зволява това.
Трябва да се отбележи, че ФБР доста умело и успешно прилага своя опит и методи срещу гангстерите в борбата срещу шпионажа. Първият съществен случай е от 1940 г., когато УИЛЯМ СЕБЪЛД – американец от германски произход, съобщава на ФБР, че нацистите са заплашили семейството му в Германия с разправа, ако не се съгласи да шпионира. ФБР го съветва да приеме предложението и го направлява като двоен агент. Тогава се извършва пробив в ШПИОНСКИЯ КРЪГ ДЮКЕЙН и са арестувани 33 души, много от които са били под НАБЛЮДЕНИЕ 2 години. Всички са осъдени за шпионаж.
ФБР превербува канадката Грейс Бюкенън-Динийн, вербувана от нацистки разузнавачи за свръзка с техни агенти, действащи в района на Детройт, Мичиган. След като поставят подслушвателни устройства в жилището є и монтират скрита филмова камера, агентите на ФБР арестуват 7 души, включително лекар и професор по немски език в университета в Детройт. Умелите действия на ФБР в разследването довеждат и до арестуването и осъждането на ВЕЛВАЛЕ ДИКИНСЪН – продавачка на кукли, шпионирала за японците.
През юни 1942 г. от американска подводница слизат четирима саботьори на атлантическия бряг на Лонг Айланд, Ню Йорк, и други четирима – близо до Джаксънвил, Флорида. Те носят експлозиви и повече от 174 000 долара. (Някои от банкнотите са остарели и вече не са в обращение; има и банкноти, на които е писано на японски.) Забелязва ги офицер на бреговата охрана и скоро те са обградени. Групата във Флорида се разпръсва, но саботьорите са проследени от ФБР до Ню Йорк и Чикаго. Съдени са от военна съдебна комисия, назначена от президента Рузвелт. През август 1942 г. шестима са обесени, а двама, които оказват помощ при арестуването на другите, са осъдени на затвор.
Друга германска подводница през 1944 г. сваля родения в САЩ УИЛЯМ КОУЛПО и ЕРИХ ГИМПЕЛ в залива Френч­ман, Мейн. И двамата са обучени в германска ШПИОНСКА ШКОЛА и са подготвени за операцията от НИКОЛАУС РИТЕР от АБВЕРА – ръководител на шпионажа срещу Съединените щати и Великобритания. Коулпо прави признания пред ФБР, което води до бързото арестуване на Гимпел.
ФБР изпуска някои от шпионите, като например ХЪРМЪН ЛАНГ, който предава на германците информация за секретни северни бази за бомбардировачи, и САЙМЪН КЬОДЪЛЗАКОНСЕРВИРАН АГЕНТ, който през септември 1939 г. започва да действа, но не е заловен до октомври 1944 г. Нито германците, нито японците успяват да създадат действаща шпионска МРЕЖА в САЩ по време на войната.
В Латинска Америка специалната разузнавателна служба на ФБР действа ефективно преди всичко защото агентите работят съвместно със службите за шпионаж на тоталитарните правителства. В разгара на работата специалната част разполага с 360 агенти, като много от тях са със статут на дипломати. Информацията, която получават, води до арестуването на 389 шпиони и 281 германски пропагандисти. По-голямата част от латиноамериканските страни предпочитат да бъдат съюзници на САЩ и затова техните специални служби и полиция активно помагат на ФБР срещу опитите на немските тайни агенти да са закрепят в страните им.
Но всички тези постижения на ФБР в работата му извън пределите на САЩ са почти нищо в сравнение с успехите на УИЛЯМ ДОНОВАН, изпреварил Хувър в създаването на мощна служба за външно разузнаване. През юли 1941 г. независимо от възраженията на Хувър и службите на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ президентът Рузвелт назначава Донован за КООРДИНАТОР НА ИНФОРМАЦИЯТА. Година по-късно Донован вече е ръководител на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) – непосредствен предшественик на ЦРУ.
По ирония на съдбата именно ръководителят на ФБР неволно дава тласък в служебната кариера на ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН – бъдещ ръководител на управлението по контраразузнаване в ЦРУ. Хувър е уволнил Мелвин Първис – герой от "господата Г", известен с организирането на капан за гангстера Джон Дилинджър. Когато започва войната, Първис влиза в разузнаването на армията. Сред вербуваните от него кадри за разузнавачи е и Енгълтън, който започва работа в УСС, а след войната преминава в ЦРУ.

ЛОВ НА КОМУНИСТИ

Хувър отчаяно се съпротивява срещу решението на президента Труман за създаване на общонационална агенция за външно разузнаване. Но когато през 1947 г. ЦРУ е вече факт, ръководителят на ФБР разбира, че фронтовата линия на ведомството му в Студената война е в областта на ВЪТРЕШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. И така, в действие влиза кампанията за "лов на комунисти" в американското правителство и държавните учреждения.
ФБР концентрира усилията си в това, което според Хувър е защита на националната сигурност. Тази идея е одобрена през 1947 г. и Труман възлага на ФБР отговорността за разследване лоялността на федералните служители и на кандидатите за работа във федералните структури. През 1948 г. Министерството на правосъдието предприема активни действия срещу американската комунистическа партия, следвайки Закона Смит, според който се забранява пропагандирането на идеи в ущърб на правителството. ФБР получава разрешение да арестува и да възбуди съдебна процедура срещу 145 лидери на комунистическата партия. По делата на много от 109-имата подсъдими са явяват правителствени свидетели – информатори на ФБР, внедрени в комунистическата партия.
В следвоенните години мнозина се сблъскват с трудно­стите, които ще спъват дейността на ФБР в контрашпионажа и през идващите десетилетия. Служители и агенти на ФБР разбират, че изпълнението на операции от рода плащ и кинжал са много по-сложни и трудни, отколкото "играта на стражари и апаши". Те са доста изненадани, че не могат да извършват арест на един или друг, замесен в шпионаж, след като са изградили това, което при други престъпления се смята за изпипан случай.
В началото на Студената война ФБР се приема двояко: от една страна, в съзнанието на обществеността бюрото се асоциира с хладнокръвните и умни тайни агенти, със суперполицая, образ, който се тиражира от пресата, киното и радиото, и, от друга – с образа на самия Хувър, безкомпромисния ръководител на ФБР, бореца срещу "комунистическата зараза". Той често говори в парламента, изказвайки сурови предупреждения и заплахи към "червените", и непоколебимо работи за още по-голямо настъпление на "кръстоносния поход" срещу комунизма. Така той укрепва влиянието на своята лична империя – Федералното бюро за разследване.
Хувър редовно информира съответните комисии в Конгреса за комунистите, "които правят американски филми и пишат американски книги". Във ФБР са съставени досиета на Джон Дос Пасос, Дашиъл Хамет и Лилиан Хелман. Холивудските досиета включват имената на актьори като Ерол Флин и Кларк Гейбъл. Хувър има няколко източника в Холивуд, сред които президентът на Гилдията на киноактьорите Роналд Рейгън – "поверителен информатор" на ФБР в Лос Анджелис.
Хувър си спечелва място в заглавията на вестниците, но не печели процесите. Той дава съгласието си да се извърши тайно проникване до обекти, което води до СЛУЧАЯ АМЕРАЗИЯ. Процесите, предизвикани въз основа на събраните доказателства, обаче са провалени поради нелегално придобитите доказателства.
Хувър не се отчайва – амбицира се да изпипва по-добре следващите случаи. Упоритите агенти разкриват и унищожават МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ. Те откриват доказателства, на базата на които е осъден ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ, съпругата му Етел и останалите. Хувър издава заповед за подслушване телефона на ДЖУДИТ КОПЛЪН – служителка в Министерството на правосъдието, която е КУРИЕР на съветски РАЗУЗНАВАЧ. (Апелативният съд анулира присъдата є, тъй като е било извършено подслушване и не є е била представена заповед за задържане.) Агенти на ФБР, използвайки за улика куха монета, успяват да задържат съветския супершпионин РУДОЛФ АБЕЛ. Той е осъден на 30 години затвор. Въпреки че съветският куриер ЕЛИЗАБЕТ БЕНТЛИ се обръща първо към ФБР, доносниците от ФБР я представят пред Конгреса като антикомунистка, а не като шпионин. Хувър тайно оказва помощ на конгресмена Ричард Никсън в атаките му срещу АЛДЖЪР ХИС, който е хвърлен в затвора за лъжесвидетелстване, а не за шпионаж.
Контрашпионажът на ФБР насочва вниманието си и към ООН в Ню Йорк като основно място за лов на шпиони и потенциални двойни агенти. Двама от най-известните съветски разузнавачи ИЗМЕННИЦИ, ОСТАНАЛИ НА МЯСТО, са ЦИЛИНДЪР и ФЕДОРА. Техните разкрития до такава степен шокират Хувър, че той прави необходимото информацията да попадне директно в Белия дом.
Интересът на Хувър към шпионажа е изместен от друго направление – подривните действия. Конспиративното проникване продължава. Сътрудниците на ФБР тайно "посещават" службите на Еврейското културно общество, Братството на американските гърци, Сдружението на китайските перачи – това е малка част от "пострадалите". Официално практиката на незаконни обиски е прекратена от самия Хувър през 1966 г., но на практика продължава както преди. През 1968 г. агентите на Хувър влизат в чикагската щабквартира на асоциацията Студенти за демократично общество – водеща организация в борбата срещу войната във Виетнам.

ЕТАПЪТ НА КОИНТЕЛПРО

От 1955 до 1975 г. ФБР извършва 740 000 разследвания за "подривни действия". През 1975 г. бюрото разполага с 6,5 млн. досиета. Голяма част от тях са в резултат на тайна операция, наречена Коинтелпро (Cointelpro – Counterintelligence program). Осъществяването на програмата започва през 1956 г., след като Хувър съобщава пред СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, че има план за "внедряване, навлизане, дезорганизиране и разрушаване" на американската комунистическа партия. Идеята му е не да бъдат разкрити шпиони, а да се унищожи партията и по този начин членовете є да нямат повече възможност да шпионират.
Коинтелпро скоро преминава етапа на внедряване. Хувър дава разрешение за провеждане на наблюдение на всяка организация, която според него създава пречки на американското правителство. Контраразузнавателните операции са насочени срещу партията на работниците социалисти, Ку-Клукс-Клан и негърските националистически групировки. През 60-те години се надига протест срещу войната във Виетнам и Коинтелпро насочва вниманието си към антивоенните движения. От 1967 до 1972 г. програмата се разширява, за да включи и операция, ръководена съвместно от ФБР и ЦРУ, която получава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ ХАОС.
В основата на ХАОС – Коинтелпро е теорията, която защитават администрациите на Никсън и на Джонсън, че протестите срещу войната във Виетнам са дирижирани от Съветския съюз. ЦРУ отваря досиета на 7200 американци по време на операция Хаос, но не открива доказателства за съветска намеса.
Работата на ФБР в Коинтелпро обаче не стихва. Търсят се следи за подривни действия сред екстремистките групировки на негрите, в движението за независимост на пуерториканците, в пацифисткото обединение "Духовенство и миряни, загрижени за съдбата на Виетнам", а също и сред Американския съвет на християнските дейци. Подтиквани почти от маниакалната убеденост на Хувър, че чернокожият лидер Мартин Лутър Кинг е не само комунист, но и сексуално извратен, сътрудниците на ФБР изготвят негово "дело" от 39 237 страници. По-късно някои от жертвите на операция Коинтелпро се обръщат към съда за незаконно следене и неоснователно обвинение в подстрекателства и насилие и печелят делата. В един случай ФБР изпраща на активист от негърското движение листовка, уж написана от бял расист, в която има такива думи: "Ние ви смятаме вас и подобните на вас за черни бандити."
Хувър смята, че университетът в Бъркли в Калифорния е "изцяло обсебен от комунисти". ДЖОН МАККОУН – директор на Централното разузнаване от ноември 1961 до април 1965 г., е възпитаник на този университет и голям негов поддръжник. Той моли Хувър да представи доказателства, че на територията на университета има комунисти. Хувър изпраща един от агентите си при директора на колежа с "информация от обществени източници" за хора, които "създават проблеми", но Маккоун не получава имена на комунисти.
Ейтън Тиохарис и Джон Стюърт Кокс пишат в книгата си Шефът (The Boss, 1988) следното:

"Постигнато е негласно споразумение. Хувър има широко поле за действие при провеждането на важни операции, операции, които нито един главен прокурор не би одобрил поради необходимостта да се прибягва до нелегални методи, поради това, че тези разследвания са насочени към чуждестранни агенти и американските им поддръжници... Хувър не вижда причина да ги разпитва, тъй като вярва, че ФБР трябва да наблюдава и да дестабилизира "подривните" дейности, без да оставя писмени доказателства."

Смъртта на Хувър през май 1972 г. е краят на ФБР на Хувър и началото на едно ново ФБР, в което контраразузнаването се превръща в основна дейност. Отношенията между ЦРУ и ФБР, които са били доста хладни по времето на Хувър, сега се подобряват. ФБР става наистина действащ член на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ. Но сътрудничеството означава и нов начин на действие.

СЛЕДВАЙКИ НОВИТЕ ПРАВИЛА

Ден след смъртта на Хувър президентът Никсън назначава ПАТРИК ГРЕЙ за изпълняващ длъжността директор на ФБР. Само месец по-късно започва скандалът УОТЪРГЕЙТ и Грей е въвлечен в него. Той се оттегля, забулен в тайнственост, която се разкрива едва когато за директор е назначен Кларънс Кели – ръководител на полицията в Канзас Сити.
След аферата Уотъргейт Конгресът разкрива дълъг списък от нелегални дейности и на ЦРУ (вж. МКУЛТРА и СЕМЕЙНИ СКЪПОЦЕННОСТИ), и на ФБР от времето на Хувър. Главният прокурор на администрацията на президента Картър – Едуард Ливай, налага нови правила за разследванията на ФБР в контрашпионажа. Това води до създаването на нов закон – ЗАКОН ЗА НАБЛЮДАВАНЕ НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, който затяга контрола при подслушването и поставянето на микрофони. Създаден е и СЪД ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, който да разглежда оплакванията във връзка с електронното наблюдение.
Контраразузнаването вече се превръща в по-сложен процес. Съветските шпиони и тези от Източния блок, които са в Съединените щати, стават двойно повече в периода 1966-1978 г. Оперативните работници на ФБР вече не могат самостоятелно да действат срещу заподозрените шпиони. Шпионинът може да е съзнателно или не под контрола на сътрудник от централния апарат на ФБР. Ами ако в тази операция не са посветени местните сътрудници? В края на краищата подозрителният може да се окаже американец, работещ като двоен агент, или сътрудник на КГБ, на когото се "скалъпва" дезинформация или който е в процес на превербуване.
Решенията, кой да бъде арестуван и кой не, се вземат от разузнавателната общност и компетентни служители от Министерството на правосъдието. През 1978 г. главният прокурор Грифин Бел трябва да вземе страна в противоречивите становища на ФБР и ЦРУ за случая с РОНАЛД ХЪМФРИ – служител на Държавния департамент, който предава информация на южновиетнамеца Дейвид Труонг, за когото се смята, че е шпионин. КУРИЕРЪТ на Труонг е човек на ЦРУ и иска самоличността му да остане в тайна, а ФБР иска той да се яви в съда като свидетел. Бел отсъжда в полза на ФБР.
По-важните случаи на шпионаж през 80-те години – ДЕСЕТИЛЕТИЕТО НА ШПИОНИТЕ, са разкрити от предатели, а не от ФБР. ФБР се справя изключително добре в събирането на доказателства, които дават възможност на прокурорите да представят в съда неопровержими факти за съответния подсъдим. Само един процес срещу шпионин – РИЧАРД СМИТ, е бил провален, и то поради нескопосано свършената работа на ЦРУ и на армейското разузнаване, а не по вина на ФБР.
Приемник на Кели и директор на ФБР в "десетилетието на шпионите" става съдията УИЛЯМ УЕБСТЪР. ФБР успешно подготвя 3 случая, но само 1 завършва с издаване на присъда.
Десетилетието на шпионите завършва с края на Студената война. А когато и Уебстър напуска ФБР, за да заеме поста ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, контраразузнаването минава на втори план. През 1991 г. ФБР съставя особен списък "опасност за националната сигурност". На първо място в него е поставен ПРОМИШЛЕНИЯТ ШПИОНАЖ – стремежът на чужди разузнавания да се доберат до най-новите технологии на САЩ. Промишленият шпионаж засенчва традиционното разузнаване. В този списък фигурира и "опитът на чужди държави за манипулиране на американското обществено мнение".
Скоро след съставянето на списъка ФБР пренасочва 425 свои контраразузнавачи за борба с федерални углавни престъпления. През 1993 г. ФБР открива в Москва представителство за оказване помощ на руските правоохранителни органи в борбата им с организираната престъпност. През 1994 г. Разузнавателното управление на ФБР е преименувано Управление за национална сигурност.

ПЕРИОДЪТ СЛЕД СТУДЕНАТА ВОЙНА

Някои агенти на ФБР доста своеобразно си обясняват понятието "контраразузнаване" и съответно със своето виждане за тази дейност отиват в библиотеката и питат дали читатели с руски или източноевропейски имена не си поръчват книги за американската промишленост и технологии. Всичко завършва с това, че библиотекарите не издържат и се оплакват, където трябва. И подобни запитвания са прекратени.
Както присъствието на агентите на ФБР в Москва, така и прекратяването на глупавите въпроси в библиотеките, изглежда, символизират края на традиционния лов на шпиони. Но ето че на 21 февруари 1994 г. ФБР арестува ОЛДРИЧ ЕЙМС – контраразузнавач от ЦРУ, който шпионира за руснаците най-малко 9 години. Веднага тръгват приказки, че Еймс е можел да бъде задържан далеч по-рано, но за това е попречило неразбирателството между ФБР и ЦРУ (традиционен упрек към двете ведомства). Президентът Клинтън издава директива, според която отговорността за контрашпионажа носи изцяло ФБР, и назначава представителя на бюрото за председател на Националния център по проблемите на контраразузнаването. В устава на центъра е записано, че на всеки 4 години длъжността председател на центъра ще се заема последователно от сътрудници на ФБР, ЦРУ и военното разузнаване.
Случаят Еймс показва, че ФБР все още търси и преследва шпиони. Но основната дейност вече е насочена към антитероризма и наркотрафика. Разследванията извън страната, които понякога се преплитат с дейността на ЦРУ, изискват одобрението на съответната страна, както е било през Втората световна война в Латинска Америка. През 1996 г. в 23 страни по света има представители на ФБР, а за други 23 страни е направено предложение.
Бързото развитие на комуникационните технологии също оказва влияние на използваната от ФБР техника за електронно наблюдение. През 1995 г. директорът на ФБР ЛУИС ФРИЙ казва, че ФБР и телефонната индустрия "работят съвместно, за да открият разумно и допустимо разрешение, което да е в крак с технологиите". Той подчертава, че ФБР "няма намерение да увеличава подслушванията". За да се бори срещу КОМПЮТЪРНИЯ ШПИОНАЖ, ФБР създава Национален отдел за борба срещу компютърните престъпления.

РЪКОВОДИТЕЛИ И ДИРЕКТОРИ

Предшественик на Федералното бюро за разследване е Бюрото за разследване (БР). Ръководители на БР: Стенли Финч (юли 1908 – април 1912); Брус Биласки (април 1912 – февруари 1919); Уилям Алън (и. д. – февруари 1919 – юли 1919); Уилям Флин (юли 1919 – август 1921); Уилям Бърнс (август 1921 – май 1924). Едгар Хувър става директор на БР през май 1924 г. и остава на този пост и по време на следващите промени на името. През юли 1932 г. БР е преименувано Бюро за разследване на САЩ, а през август 1933 г. – Управление за разследване (в състава му е формирана и група за изпълнение на сухия режим). През юли 1935 г. организацията е преименувана Федерално бюро за разследване (ФБР), а Хувър е първият є директор.
                                                            ДИРЕКТОРИ НА ФБР
Юли 1935 – май 1972               Едгар Хувър
Май 1972 – април 1973            Патрик Грей (и. д.)
Април 1973 – юли 1973            Уилям Ръкелсхаус (и. д.)
Юли 1973 – февруари 1978      Кларънс Кели
Февруари 1978 – май 1987       Уилям Уебстър
Май 1987 – ноември 1987         Джон Ото (и. д.)
Ноември 1987 – юли 1993        УИЛЯМ СЕШЪНС
Юли 1993 – септември 1993     Флойд Кларк (и. д.)
Септември 1993 –                    Луис Фрий


*G-man от Government man (англ.) - държавен човек, служител

   Последна актуализация: 06.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания