Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 28.04.2017 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Български светци и празници  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - МИТОЛОГИЯ И РЕЛИГИЯ > Религия

ГЕРГЬОВДЕН – 6 МАЙ

Празнуват: Георги, Гергана, Гина, Галя, Ганка, Ганчо


СВЕТИ ГЕОРГИ


Житието на св. Георги посочва годините на неговия живот (края на III в., 284–305 г.), храбростта и благочестието му през тях. Роден е в Мала Азия, в Кападокия, но рано загубил баща си. Отправил се с майка си в Палестина, нейната родина. Там си осигурил всичко – богатство, добро образование, възхищение за храбростта, ума и красотата. Дори император Диоклециан бил респектиран от неговото юначество. На 20 години му дал висш сан във войската си – трибун – и се радвал, че сред воините му има храбрец като Георги. И животът му щял да протече в почести и слава, ако не загърбил всичко заради християнската вяра. Не само раздал на бедни и нещастни огромното си богатство, но и като войник на императора отказал да воюва с християните, отказал да ги гони и изтезава. При това го направил открито, пред всички знатни придворни. Обърнал се към Диоклециан и рекъл възмутено: "Докога ти, владетелю, и вие, князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде, които никога и с нищо не са обидили никого и дават пример на всички за благочестив живот? Вашите идоли не са божества. Исус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестив живот, или престанете да смущавате тия, които вече са я познали!"
Само мъчения и смърт можели да последват от тук нататък за Георги. Императорът не искал да погубва храбрия си воин, предложил му компромис, сделка, с която ще запази живота му. Но компромис и сделка не можели да се правят от всеки, особено от мъчениците на вярата и особено от един от най-смелите сред тях – св. Георги Победоносец.
Казват, че в деня преди да се яви пред императора, сам Господ му се явил и сложил венец на главата му, окуражил го, успокоил го и му казал, че скоро ще свършат земните му мъки и мястото му до Божия престол в небесата вече е завинаги запазено. Така и станало, макар че мъките наис­тина били страшни. Горели нозете, притискали гърдите му с тежки камъни, били го с волски жили, пускали го в негасена вар, три дни го държали заровен до шия в земята. Какви ли мъчения не измисляли, но раните му зараствали като по чудо, той не усещал болката. Дали му силна отрова да пие – и нея не усетил, не подействала. Чудел се народът и като гледал храбростта му, приемал за своя тази велика вяра, която го крепяла. Приела християнството дори жената на императора и, разбира се, скъпо платила за това. Платил с живота си и светецът великомъченик Георги – воин, храбрец и християнин. Последната му битка за вярата се превърнала в най-голямата му победа. Отрязали му главата и го погребали близо до Бейрут, при Ливанските планини.
Оттук води началото си и една дълго разказвана по всички краища на света легенда. Зла участ сполетяла народа по тези места. Огромна ламя излизала от езерото и опустошавала всичко наоколо. Никой не можел да се справи с чудовището. Питали жреците какво да сторят, а те им дали тежък съвет: всяко семейство да даде по едно дете на ламята да го изяде. Хората почнали да дават децата си, дошъл ред на царската дъщеря. Завел царят детето си при езерото, оставил го съкрушен, не очаквал да го види повече. Но чудото се случило – млад момък на бял кон се преборил със звяра. Борил се с Божието име и победил с него. А народът езичник приел християнството заедно с избавлението си и то се превърнало в избавление и нов живот.
Разказва се и преданието за това, как от затвора мъченикът Георги помогнал на един беден стопанин. Дошъл при него човекът, разказал му за едничкия си вол, който паднал в яма и умрял – а какво е беден земеделец без вола си. Георги го погледнал състрадателно и рекъл: "Върви си, волът ти е жив." И истина се оказало. Като се прибрал човекът вкъщи, видял, че волът му си е жив и здрав. Оттогава Георги се почита като светец, закрилник на воловете, на пастирите и стадата.


МОЛИТВА КЪМ СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ


Като освободител на пленените и защитник на бедните, и поборник на вярващите, победоносче, великомъчениче Георге, моли Христа Бога да се спасят нашите души.



ИКОНИ

Свети Георги Победоносец е рисуван като воин. Почти винаги е на бял кон и забива копие в устата на ламята. Известно е и паралелното изображение на св. Георги и св. Димитър – на коне, галопиращи надясно, облечени във военно облекло: с къса туника и хламида, въоръжени с копия. При св. Георги се открояват колчан* и кръгъл щит. Той поразява с копието си звяр, подобен на крокодил, а св. Димитър убива змей, увиващ се около дърво.


НАРОДНА МИТОЛОГИЯ


Свети Георги, макар и светец, прилича много на всички възпети от народа ни юнаци, които имат девет сърца, яздят на хвъркати коне, делят мегдан със самодиви, хали и змейове, слизат в долната земя и литват по високото небе, светят като ясно слънце и всякога излизат победители.
Народните песни пеят за Цветен Георги, който тръгва на Гергьовден да обиколи земите си и среща на пътя си стара юда самодива с три синджира роби. Първият синджир – все орачи, вторият синджир – все овчари, третият синджир – все копачи. Извадил сабята си, посякал стара юда и освободил три синджира черни роби. Това е и песента, която се пее, докато се вие венецът над жертвеното гергьовско агне.
Друг път на пътя си срещнал сура ламя, "троеглава, шестокрила и дванадесетопашата, затворила шест планини, заключила шест извора". Посякъл той с острата си сабя ламята и от трите є глави потекли три реки: "Едната река – жълто жито по орачи, другата река – руйно вино по копачи, и третата река – мед и масло по овчари."
Хората вярват, че св. Георги е уловил дори ламята в Троя. И тогава накарал троянския цар да повярва в Христос. Ламите като символ на езическото или греха са победени от разпятието и една от функциите на светеца Георги е именно змееборството. Така го и изобразяват иконите – св. Георги Змееборец заедно със св. Илия и св. Тодор. Въпреки религиозните асоциации култът към този светец е много по-древен и се свързва с Тракийския конник.
Свети Георги и св. Илия по много неща си приличат – те отключват небето и земята, преследват да убият ламя, разполагат с плодородието, пускат дъжд и роса.
Свети Георги е покровител на домашните животни. С него се свързва и плодородието по полето. Като му рекла неговата сестра Рани поле, че семената през зимата са изгнили, а засятото през пролеттта не е поникнало, той се пуснал от хорото, отишъл на полето, дожаляло му за хората, та отключил небето, поръсил земята със "ситна" роса, "зимницата пораснала, а пролетницата поникнала".
Да благослови светец като св. Георги, значи да се отрупа с плод и берекет. Къпината той благословил "от дъно да я късат и с връх да се хване", благословил също явора и маслината. В култа към този светец, както и към побратима му Димитър има белези като към култ към древно тракийско божество.

Разказ на един овчар

Светецът на кошарите бранеше овцете, когато бяхме там. Той ни казва кога да тръгнем из планините. Като наближава вече да се тръгва нагоре, взимаме от църквичката големия кръст на Исус Христос, слагаме го вече в ъгъла, а на сутринта почваме да го вдигаме. Ако е подаден знак да се тръгва, кръстът се вдига от един човек, а ако няма знак за тръгване, не могат да го вдигнат и десет човека – става тежък като желязо. Който и да дойде, който и да се мъчи, не може да го вдигне. Тогава вече си знаем: не можем да тръгнем, оставаме си. После гледаме, след ден-два хваща една фъртуна, дъжд, сняг, разбираме защо не се е вдигал кръстът. Светецът е искал да ни каже: "Времето ще се развали и ако тръгнете на път, ще ви умрат животните, ще стоите още и когато аз ви кажа да тръгнете, ще тръгнете!"
И ние чакаме. Като се вдигне кръстът от един човек леко-леко, знаем, че ни се дава знак: пътят ни е отворен. Тогава отнасяме кръста в черквата и тръгваме.
Всяка година се случва да има болни и куци овце. Тях оставяме. И като се върнем след три-четири месеца, намираме ги здрави, оправени, не куци. Знаем, че светецът ги е гледал. Колко хора са го виждали: качен на червен кон, с червен ямурлук, изправен и с дълга гега в ръцете си, върви посред нощ сред стадото и приглежда овцете. Не може нито вълк да дойде, нито крадец да открадне. Светецът брани и нас, и добитъка хем от страшни животни, хем от хаирсъзи (разбойници), хем от болести.
В кошарата имаше много стада на черквичката. От тяхното стадо нищо не можеше да се открадне. Веднъж ковачът Георги рекъл на неговия аратлик:
– Защо слушаш тия будали, хайде довечера да идем да откраднем нещо от стадата в кошарата, пък нека овчарите да си викат: "Не можете да ни окрадете, и да искате!"
Тръгнали двамата. Взели, що искали, и тръгнали към техните си обори да ги карат. Вървят, вървят, а като погледнат, пак са си на тия места, от които тръгнали. Пак тръгват, въртят се, въртят се, въртят се, ходят, бързат, а не виждат пътят да свършва. Нозете им взели да натежават за сън, станало им тежко на гърба, на главата. Ковачът се спрял и взел да шепти на Атанас:
– Танасе бре, що сторихме ние! Виждаш ли как ни нареди светецът! Истина било, дето разправят старите овчари: ние с тебе не намерихме пътя не за друго, ами защото светецът ни обърка. Да оставим краденото, пък тогава да видим какво ще стане!
– Да го оставим – цял разтреперан от страх рекъл Атанас, – всичко да оставим, само да избягаме оттука! Светецът ни наказва, може и душите ни да вземе. Откъде ти дойде на ум тая пуста кражба!
– Мълчи, не говори високо, може да ни чуе, шепти само!
Оставили краденото и тръгнали. Вървели леко и се оправили по пътя. Отишли си в техните домове, ала цял ден били като умрели от страх.
На мене самия това ми го е разправял ковачът Георги и като го разправяше, та цял се тресеше, като че да е станало снощи – така се беше наплашил човекът. Оттогава взел да пази поведение и да се комка, та дано му прости светецът.

Свети Георги и ламята

Свети Георги бил родом от Солун. Той бил от богато семейство. Бащата бил управител на Солун. В една стая в къщата имали икони. Когато станал на 20 години, баща му и майка му започнали да го водят в стаята с иконите и да го учат на християнство. След смъртта на баща му назначили Георги на неговото място. Той бил юнак, възмъжал и всички казвали: "Наместо друг да избираме, ще сложим сина му."
Добре, ала след като заел новия пост, той започнал да проповядва християнството. Научил за това синът на еврейския цар и казал на баща си:
– Ти си го сложил за управител, ала той е християнин и не проповядва на нашата вяра, а проповядва на християнската.
– Викнете го при мен – казал бащата.
Викнали го и царят му казал:
– Георги, научих, че проповядваш на християните?
– Да – казал той, – баща ми и майка ми са били християни и аз съм християнин. Затова ще проповядвам на християнската вяра.
Тогава царят го изгонил и му казал:
– Да те няма тук! Ние ще си намерим друг човек.
Качил се Георги на кон и тръгнал да скита.
В едно царство имало една ламя. Змей, който бил заключил водата. Всеки ден му откарвали по една мома на чешмата да я изяде и тогава да пусне вода на селяните. Когато Георги стигнал там, всички моми вече били изядени, дошъл ред на царската дъщеря. А царят – мила му е, ала няма как, не може да откаже. Откарали я на чешмата и я оставили да чака да дойде змеят да я изяде и да пусне водата на хората да пият.
Видял Георги момата, че плаче, и я попитал:
– Защо плачеш?
– Не ме питай, момко, защо плача – казала тя. – Тук е такъв редът. По един курбан да изяжда змеят и тогава водата да пуска. Всички моми се изредиха, всички младежи отидоха, сега е на мен редът.
– Слушай – рекъл той, – седни на чешмата да ти легна в скута да ме попощиш. Аз може и да задремя. Щом видиш, че идва ламята, ще ме събудиш. Аз ще се справя с нея.
Седнала тя до чешмата, той легнал в скута є и задрямал. Като видяла, че идва ламята, царската дъщеря започнала да плаче. А ламята си казала: "Всеки ден по един, сега са ми двама."
Като почнала да плаче царската дъщеря, една сълза капнала на бузата на Георги и той се събудил.
– Защо плачеш?
– Ламята иде.
– Ти не се бой. Стой настрани.
Георги имал в себе си едно копие. Точно ламята зинала да налапа момата, той замахнал с копието, ударил я и я премазал, а конят му я настъпил точно над гърдите. Ламята умряла.
Върнала се момата със смях в двореца, а царят я подгонил и є вика:
– Защо си дошла? Селото ще умре за вода!
Казала му тя тогава:
– Татко, един момък ми спаси живота. Иди да видиш ламята как се е проснала на чешмата.
Царят викнал Георги при себе си и го надарил богато.

Свети Георги и двамата му братя

Когато св. Георги бил човек на земята, имал двама братя. Той бил много мълчалив и затворен, бил овчар, пасял овцете и все сам живеел. Имал хубава жена и братята му много му завиждали за нея и търсили начин да го погубят и да остане жена му за тях.
Наблизо около селото имало една дупка в земята, нещо като кладенец – който паднел в нея, не излизал ни жив, ни умрял. На дъното на кладенеца имало два овена – един черен и един бял. Който паднел върху черния овен, овенът го нанизвал на рогата си и го занасял на долната земя, а ако паднел на белия, той го изнасял на белия свят.
Веднъж св. Георги, като си пасял овцете наблизо до тоя кладенец, заспал под една сянка. Братята му отдавна търсели начин да се отърват от него и сега го намерили. Взели те и полека-лека го бутнали в кладенеца. Чак като паднал на дъното, се разбудил и хем се уплашил, хем се сетил, че тая "добрина" му били сторили братята. Случило се, че св. Георги паднал на черния овен и той го свалил на долната земя.
На тази земя всички били черни – и хората, и земята, и царят. И тук св. Георги си намерил едни черни овце и почнал да ги пасе, както и преди. До царските палати имало една чешма, от която се пускали всички води в царството, и на нея седяла една ламя, която се хранела с хора. Ако изяде един човек – един ден тече чешмата, ако двама намери – за два дни пускала водата. Ако нямало човек на чешмата за ядене, спирала водата и наставала страшна суша. Така ден след ден изяла тя хората в царството и царят вече нямал кого да прати на чешмата, та да потече водата. Търсил, търсил той курбан (жертва) за ламята, не могъл да намери и изпратил дъщеря си, нея да изяде, че да потече водата. Друг начин не могъл да намери, страхувал се да погледне момичето си.
Царската дъщеря отишла на чешмата да чака ламята да излезе и да я изяде. Седнала тя под едно дърво, плаче и чака. Свети Георги бил наблизо, видял момата, че седи самичка и плаче, приближил се към нея и я попитал защо плаче. Момата му разказала всичко. Смилил се над нея св. Георги, рекъл є да не се страхува – той ще є помогне и ще я отърве от ламята. Седнал до нея и зачакали двамата. Както си седял, му се приспало, та легнал в скута є да поспи и є казал, като се зададе ламята, да го разбуди.
Свети Георги заспал на скута на момата, а по едно време ламята се задала и като го видяла, рекла си: "Ха, още един, днес двама ще ям!"
Момата заплакала, ала не се решавала да събуди св. Георги. Чак когато паднала една сълза от очите є върху лицето му, той скочил и видял ламята, че се приближава. Скрил момата зад себе си, а на ламята подал коляното си и є рекъл:
– Сега ние сме в твои ръце, ами изяж по-напред коляното ми, че иначе ще ни е много страх.
Ламята лапнала коляното на св. Георги, а той си опънал крака, разчекнал є устата и ламята умряла. Момата, като видяла, че св. Георги я отървал, рекла му:
– Ти сега ми стана брат, а аз, като си ида у дома, при баща си, той ще ме попита как съм останала жива и като му кажа как ме отърва, ще те търси. Ами нека да те ударя и да ти направя белег, та да те познае, когато свика всичките хора на тая земя.
И тя взела, та натопила ръката си в кръвта на ламята, направила с нея знак върху дрехата на св. Георги и си отишла. А чешмата от тогава насетне вече не спирала да тече.
Свети Георги си тръгнал с овцете. На едно място, под едно самотно и дебело дърво, седнал да си почине на сянка. Както си седял, видял, че на върха на дървото има едно гнездо и в него писукали пиленца. Това гнездо било на едно голямо пиле. Всеки път, когато то литвало от гнездото, една голяма змия ги изяждала и така голямото пиле никога не можело да си изгледа пиленца. А змията се скривала на дървото и пилето не знаело какво му яде пиленцата.
Свети Георги, както си лежал под дървото, видял, че една голяма змия лази нагоре към гнездото, а пиленцата вътре я усетили и писукали уплашено. Вдигнал той гегата (овчарската тояга) и убил змията. Паднала тя на кълбо до бука, а св. Георги си седнал под дървото. Като дошло пилето и го видяло да седи под дървото, решило, че сигурно тоя човек му изяжда пиленцата, надвесило се и… още малко и щяло да се нахвърли на него да го погуби. Тъкмо да се хвърли върху му, и пиленцата запискали и казали, че тоя човек ги е отървал и ако не е бил той, змията щяла да ги изяде. Като видяла майката каква била работата, дошла при св. Георги и му рекла:
– Толкова години стана, откакто си гледам пиленца, а тая змия все ми ги изяжда. За това добро, дето ми стори, с нищо не мога да ти се отплатя. Моля те, кажи ми какво искаш от мен?
– Нищо не искам, ами те моля да ме изведеш на белия свят, защото аз не съм от тая земя – рекъл є св. Георги.
– Добре, ще те изведа, ала белият свят е много далече. Трябва да изпечеш пет пещи хляб и пет крави и да напълниш един мех с вода. Ще ги донесеш и ще дойдеш самичък на това същото място и аз ще те изнеса – рекло му пилето.
Царската дъщеря се върнала у дома си и като я видял баща є жива и здрава, объркал се от радост и я попитал:
– Каква е тая работа, дъще – ти си идеш жива, а чешмата си тече.
Момата му разказала всичко и царят изпратил хора да съберат всички момци в царството и да ги доведат при него. Събрали се момците от земята му, дошъл и св. Георги и когато царят ги заразпитвал един по един, момата го познала и го показала на баща си. Показала и белега върху дрехите му от кръвта на ламята и всички повярвали, че той ги е спасил. Тогава царят му се поклонил и го попитал:
– Искай сега – каквото поискаш, ще ти дам.
– Нищо ти не искам, царю, само ще те моля да ми дадеш пет пещи изпечен хляб, пет ялови крави и един мех с вода – рекъл св. Георги.
Царят му дал, каквото поискал, давал му и пари, ала той не ги взел. Взел само хляба, месото и водата и отишъл под дървото с гнездото. Пилето тогава му рекло:
– Закачи сега на гърба ми хляба, месото и водата, качи се и ти отгоре и като ти кажа "месце", давай ми от месото, като ти поискам водица, давай ми, ала не много, че да не се свърши, докато се качим на бялата земя, защото гладно и жадно не мога да стигна.
Свети Георги сторил, каквото казало пилето, качил се на гърба му и хвръкнали в облаците. Хвърчали ден, два, три, месеци дори минали, а пилето все хвърчало. Когато искало месо, хляб или вода, давал му св. Георги, ала по едно време месото свършило. Поискало пилето месо – няма. Уплашил се св. Георги, че ще отслабне и няма да може да хвърчи, и отрязал от ходилата на краката си и му дал. Пилето познало, че месото е от него, и не го погълнало, ами го изплюло.
Затова и оттогава хорските ходила са издълбани по средата между пръстите и петата.
По едно време стигнали до бялата земя и пилето оставило св. Георги и се върнало назад.
Върнал се тогава св. Георги у дома си и отвел братята си в една гора за дърва. Разсекъл той едно старо дърво от върха надолу и накарал братята си да мушнат в цепката ръцете си, та да го разделят. Когато мушнали ръцете си, св. Георги пуснал едната половина на буковината, дървото се слепило и притиснало ръцете на брятата му.
Оттогава казват, че ръцете на хората били като юмруци, от тогава насетне станали като пестници, както са сега.


ПРАЗНИКЪТ


Гергьовден е празник, натоварен с голяма обредна символика. Магическа и предпазна функция има почти всяко действие на този ден. Започва лятната половина на годината, която ще приключи на Димитровден. Започва време на труд, на усилена работа по полето, нивите, градините, кошарите. От това, което ще се направи през този период, зависи какъв Димитровден ще дойде, тоест какъв плод ще даде трудът на хората, каква почивка и благополучие ще последват. Пеят се песни за св. Георги, от когото се очаква да донесе берекет и благополучие през пролетта.

Рано рани свети Георги,
рано ми рани на Гергьовден,
изведе си ранян коня,
оседла го синьо седло,
препаса го с пъстри смоци,
обузда го с жълта юзда,
жълта юзда алтънена,
впрегна го, възседна го,
че отиде да си обиколи,
да си обиколи зелен чаир,
зелен чаир, житен синор.
На път срещна три синджира,
три синджира черно роби:
първи синджир – все орачи,
втори синджир – все овчари,
трети синджир – все лозари.
Че изтегли свети Георги,
че изтегли тънка сабя,
че пресече три синджира.
Текнали са дор три реки:
първа река – жълто жито,
втора река – бяло мляко,
трета река – руйно вино.
Отговаря свети Георги:
– Хайде жито по орачи,
хайде мляко по овчари,
хайде вино по лозари,
да се радват тъй на вази!
Туй на здраве, свети Георги!


РИТУАЛИ


Всяка къща коли курбан в чест на светеца – първото родено през годината мъжко агне. На главата му се слага венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. На агнето се дава да близне сол (символ на ситост и плодородие) и да хапне свежа трева – за здраве и младост при хората и обилна паша при животните.
Кръвта на животното се излива в реката, "да тече берекетът в къщата". Ако се излее в мравуняк – овцете "ще се плодят като мравките", ако е на нивата или в градината – посаденото ще даде изобилен плод. Ако в съда с кръвта от агнето се сложи коприва, по-късно тя служи за лек на обриви и при други кожни болести. С кръвта на агнето се мацват бузките на децата, за да са здрави и жизенени.
Костите на жертвата се заравят на място, "където не стъпва човешки крак". Кокалчето от предния десен крак се пази и служи за лек и против уроки. При болно гърло се загрява и се трие гърлото на детето. С него се рисуват и празничните хлябове през годината.
Срещу Гергьовден се пали свещ на вратите на всички сгради, пред тях се поставят стрък коприва и клонка от глог. Китка от коприва над челото предпазва жените от главоболие.
С цветя и букова шума се украсяват вратите и прозорците на дома.
Сутринта на празника, който стане най-рано, умива лицето си и със стрък коприва бърза да удари спящите още в къщата по ходилата – да са пъргави през лятото, да не ги застигат и хапят змии и други злини. С младо клонче удря децата под завивките, докато още спят, и най-възрастната жена в дома – да са здрави.
Под възглавницата се поставя цъфнал глог – да са ранобудни хората.
Пие се студена вода на гладно, "за да се пречисти кръвта". Особено на хубаво е, ако се отпие от нова стомна.
Рано сутринта жени и деца берат по ливадите цветя, гороцвет, иглика, гергьовче – от тях вият венци за агнето, за овцата, която ще издоят първа, за ведрото, за шапката на пастира.
Ако пред изгрев слънце девойките се срешат под топола, косите им ще пораснат дълги като топола. Ако девойка се измери три пъти пред топола, ще израсне висока и стройна.
Бяло котле с вода, оставено на месечина, с нож отгоре, завързан с червен конец, пази къщата от зло.
Всички се търкалят в росата за здраве. С гергьовска роса се мият лицата против лунички. С роса се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
Болните ходят и се къпят в "лява вода" – там, където водата завива наляво – и се надяват на изцеление. Със същата цел се провират три пъти под корените на вековно дърво. Къпането в реката на празника предпазва от треска.
Против болки в кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка от ръж или ечемик.
Празничният хляб се нарича "овчарник", "кошара", "боговица", "гергьов­ски кравай", "харман", "кувасник". Замесва се от девойка или млада невяста с прясно налята цветна (защото в нея са сложени свежи цветя) вода. Замесването е ритуално, със специални песни. С водата от котела се ръсят деца и невести, харманът, кошарата и оборите. Водата за замесване се топли върху жива жар – огънят не трябва да има пламъци и пушек. В нея се поставя още трън – да пази от зло, и клонка от бук – да бухва млякото и да е в изобилие. Хлябът се украсява с агънца, овчарска гега, кошара.
За овчарите, козарите, говедарите се приготвят специални кравайчета. Моми и невести им ги носят на кошарите, обикалят с тях три пъти около постройките за предпазване от магии и болести.
Вечерта срещу празника агнетата се отлъчват от майките си.
Обредно се издоява първото мляко. Главната цел на ритуала е да предизвика добро и обилно мляко и да предпази от магии на бродници и мамници. Котлето се украсява с цветя и билки против зли очи, с див чесън, коприва, здравец, гергьовче, вързани с червен конец. Млякото се издоява през малко кравайче или сребърна гривна. В котлето за магическо засилване на млякото може да се пуснат пръстен, гергьовско кокалче, совалка, яйце.
Първото мляко задължително се раздава на съседи и роднини, малка част от него се изсипва в река – "да тече по вода" всичко през годината.
Яйцето от котлето се заравя пред кошарата – да не омагьосват магьосници стадото и да не отнемат млякото. Под мястото на доене се заравя червено великденско яйце.
В кърмата на животните също се слагат предпазни билки и съвсем млад чесън. За да е повече млякото, добре е да се сложат дива тиква или млечка.
За предпазване от магия се обикалят ритуално нивите и градините, късат се житни класове и клонки от дръвчетата.
Агнето и хлябът се освещават в църква. След службата се реди обща трапеза.
Едната плешка от агнето се дава на свещеника или се раздава за здраве и успех.
Младите връзват люлки по дърветата. Добре е, ако се вържат на орехов клон. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет, ще ги срещат змейове, самодиви и всякакви зли сили.
Организират се различни състезания – борби, конни надбягвания.
На общата трапеза се извършва ритуално "събличане" на младите невести. Кръстникът (или деверът) сваля връхната невестина премяна, булчинските є накити и я забражда с обикновена или копринена цветна кърпа. Сваля и венчалните є обувки и ги заменя с обикновени.
Младите двойки застават прави зад родителите си, а те хвърлят по тях прясно сирене – да са сладки един на друг като него, невястата да е плодовита, овцете да дават мляко.
Добре е на Гергьовден всеки да се премери. Родителите мерят децата си за здраве. Възрастните се мерят, за да видят кой колко ще отслабне през лятото от тежкия труд. Кантарът трябва да се закачи на свежо дърво, а не на сухо, за да не съхнат и тези, които се мерят. Килограмите трябва да се докарват до цели числа, а не до половинки, четвъртинки и пр. Меренето става на гладно.
Играе се "ляво", или "куцо", хоро, водено от невяста кърмачка, именничка.
Ако вали дъжд и момите си измият косите с дъждовна вода, ще порастат дълги и гъсти.
Заплашват се яловите дръвчета с брадва, за да родят и да дадат плод.
На Гергьовден с особено внимание се оглеждат иманярите. Там, където има заровено имане, то "играе" със син пламък.
Сключват се договорите между майсторите и чираците, стопаните и наемните работници.
Ако успеят да откраднат агнешките кожи, дарени на попа, и ги заровят в нивите, през лятото селището ще е запазено от градушка.
Против градушка се пали на висока могила и слама, останала от Бъдни вечер. Докъдето се вижда огънят от пламъците, дотам няма да бие град през лятото.
От Гергьовден започват продаването и клането на агнета и ярета, доенето на овце и кози, правенето на сирене. Търговците се уговарят с производителите.
Денят след Гергьовден се нарича Вранин и на него не се работи – да не кълват враните зърното и гроздето. Същият ден се нарича и Ранополия, Ранополе или Разпус и се свързва с обичая за дъжд "пеперуда". През цялата седмица след празника се изнасят на слънце вълнените дрехи.


ЗАБРАНИ


Вечерта преди Гергьовден не се дава заем, особено от мляко, сирене, масло, въобще млечни продукти, за да не избяга млякото от животните.
Пред Гергьовден не се зачева дете, за да не се роди с недъг.
На празника не се спи, защото ще отиде сънят на агънцата.


ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ


По пръските кръв от жертвеното агне върху стената гадаят за плодородието и късмета в дома. Ако браздите са дебели – и плодородието ще е голямо, ако са тънки – плодът ще е малко.
По коренчетата на здравец, също и по китки от коприва се гадае за здравето на всеки член от семейството. Ако здравецът (или китката от коприва) е останал на следващия ден свеж, човекът, на когото е наречен, ще е здрав през годината.
Корен от здравец, наречен за всеки от семейството, се пази седмица, а после са засажда. Чийто здравец се хване, той ще е здрав и весел през годината.
За здраве може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката си – червен. На сутринта разменят конците три пъти. Жълтият конец е болест, червеният – здраве. Като ги разменят, вярват, че през трендафила болестта отива "вдън гори тилилейски" и момата ще бъде здрава.
Момите изпълняват обичая "напяване на пръстени".
С празника е свързано и пролетното напяване на нишани – китки, потопени в котле с мълчана вода, отбелязани със специални нишани. Котлето се покрива с червена кърпа, бял тензух, огледало, може дори и да се заключи и се оставя да пренощува под звездите. Ако сутринта на огледалото има роса, годината ще е плодородна. Китките вади момиче, покрито с червено наметало. Зад него останалите девойки припяват и играят хоро. Каквото двустишие каже при изваждането на китката, такива ще са късметът и бракът на момата, чиято китка изваждат.
За любов момите гадаят и по стръкове чесън. Подрязват три стръка, наричат всеки на някое име и на сутринта, който стрък е изкарал най-високо, на когото е наречен, той ще е избраникът. Ако нито един стрък не изкара, момата да не чака венчило през годината.
Младите отиват на реката, на ляв завой, там, където се обръща реката, и всеки пуска в бързея залък хляб. Ако водата го понесе право напред, без да го върти, това е на добре. Завърти ли се – предсказанието е лошо.
Ако Гергьовден се случи в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Ако се падне в постен ден, добитъкът няма да е добър и млякото ще е малко. Ако във високосна година обаче се падне в сряда или петък, не е добре, животните ще са болни.
Ако на Гергьовден кукувицата се чуе за пръв път, годината ще е неплодородна и ще има болести по животните.
Ако кърмачка види костенурка преди Гергьовден, ще има много кърма.
Ако сутринта на празника чуеш на гладно магарешки рев, не е на добро. Затова стрък чесън да е, но трябва да си сложил нещо в стомаха.
Ако на празника мравките не излизат от мравуняка, не се чака добро през годината.


МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ


Докъдето звучат песните при напяване на нишани, дотам няма да бие градушка.
Ако на Гергьовден времето е ясно и сухо, цялата година ще е суха.
Ако рано сутринта времето е ясно, годината ще е плодородна и бубите ще са добри.
Ако слънцето изгрее в облак, ако сутринта има мъгла или през деня е облачно, през годината ще бие град. От която страна се появят облаците, оттам ще идва и градушката. Където е мъглата, там ще бие и градът. Мъглата по празника показва и болест по добитъка.
Ако на Гергьовден вали дъжд, годината ще е плодородна. Народът казва: "Всяка капка гергьовски дъжд носи жълтица."
Колкото дни преди Гергьовден се чуе първата гръмотевица, толкова парє ще струва кило жито през годината. Ако за пръв път през годината прогърми на празника, годината няма да е здрава.


ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ


Трапеза

Обредните хлябове са различни – "пита за Господа", "боговица", "кравай", "колак", "литургия", "просфор", "овчарник", "курбански хляб", "кръстников колак", "кошара" и др. Едни са предназначени за овцете – разчупват се в кошарата и се смесват с храната на животните. Други се кадят с жертвеното агне и се разчупват на трапезата. От обредния хляб се раздава за здраве и на съседите. Хлябът е квасен, кисел. Украси са любимите на народа символи на плодородие, здраве, пролет, слънце и защита срещу всяко зло. Кръстът закриля нивите, градините и къщата. Дъгата (обоз­начава небесната дъга) е магия за плодородие и дъжд. Ограждането на двор, обор, кошара пресъздава ограденото "свое" място и означава богатство, прочутост, домовитост. Купите са шарки, които трябва да изобразят копє слама и да означат спор и берекет, богат урожай.
Прави се обща трапеза за цялото селище, на която се изпълняват битови обичаи и обреди. Един от тях е "събличане", "забраждане", на булката.
Всяка домакиня слага своя обреден хляб и от домашното вино. На семейната трапеза се слагат също печено агне, дроб-сарма, печен дроб, яйца, свинска пача, прясно издоено мляко, прясно сирене, квасено мляко, мляко с ориз, варено жито, баница с масло и сирене. Първото издоено мляко и първото сирене присъстват като дар за св. Георги.


ОБИЧАИ И ПЕСНИ ЗА ДЪЖД - "ПЕПЕРУДА", "ДОДОЛА"


Природата след Гергьовден се нуждае от живителен плодороден дъжд, от предпазване от суша. Магия за дъжд може да се направи чрез обичая "пеперуда", наричан още "перуника", "перперуда", "додола", "дудул", "вайдодула", "войданка", "росоманка". Обичаят може да не е свързан с определена дата, а да се изпълнява при продължително лятно засушаване. Но по-често е в дните около Гергьовден или Руса сряда (средата между Великден и Възнесение). Особена роля в обичаите за дъжд играе имитативната магия. Водата трябва да се лее като дъжд. Същата роля има и сипещо се от сито брашно. Зеленината трябва да е много – като след обилно и плодно напояване. Даряването по всички къщи е като дар от небето. Обилната трапеза символизира плодородна и берекетна година.
Обичаят се изпълнява от девойки (в различните краища – на различни възрасти, най-често 13–14-годишни). Главната роля обикновено се играе от момиче сираче. Разчита се на милостта, която може да предизвика у природните стихии. Добре е детето да е или първо (първенче), или послед­но (изтърсаче). В народната вяра тези деца имат особено въздействаща и предизвикваща добро сила. Сирачето – пеперуда (додола, росоманка) – се облича в дълга бяла риза или стари дрипави дрехи, покрива се цялото със зеленина – бъз, бръшлян, репей, букова шума. На главата му слагат сватбен венец и було, понякога кокалче от незнаен воин или умряла жаба (на места жабата е жива и се хвърля във вир). Девойките водят с песни "пеперудата" из селището, влизат във всеки двор, където стопанката ги посреща с менче. Излива от него вода върху момичето и както тече водата, така да се лее дъждът – да напои земята, берекет да роди. Момичето имитира полет на пеперуда, а останалите пеят: "Пеперуда летяла, над вода се мятала. Дай, Боже, дребен дъждец, да се стори житото, житото и пшеницата!" Или:

Отлетяла пеперуда,
От орача на орача,
От копача на копача,
От косача на косача.
Да зароси ситна роса,
Ситна роса берекетна
И по поле, и по море.
Да се роди с берекет,
С берекет вино-жито,
Пшеница до гредите,
Ечемик до стрехите,
Снопите до пояс,
Урожая до колене.
Да се хранят сиромаси.

След песните стопанката посипва момичето "пеперуда" с брашно от сито и благославя: "Както се сее брашното, така да се изсипе дъждът, че да се роди житото!" Търкулва ситото и по него гадаят. Всеки дарява, каквото има и каквото иска – сирене, масло, вълна, брашно… Всичко е сложено в сито.
След като обиколят къщите, изворите и чешмите, момичетата отиват на реката. Когото срещнат по пътя, окъпват го, ако не се откупи. В зависимост от това, какъв човек е (богат или сиромах, млад или стар, мъж или жена), е и стойността на откупа. Като стигнат реката, запалват свещ върху камък или дънер, "за да литне дъждът". Хвърлят клонките и венците от "пеперудата", заравят на брега кокалчето и жабата или я хвърлят във водата, изкъпват се всички и се надяват, че това обредно къпане ще направи добрата магия и заедно с всички ритуални действия ще предизвика дъжда и плодородието.
Обичаят завършва с обща трапеза. Вдовици и възрастни жени са изпекли "пеперудник", "пеперудников хляб", направили са баници – празникът вече може да започне.
Когато момите "додолки" ходят по къщите, гледат да откраднат по нещо – лъжица, метла, бухалка. Особено се стараят да вземат парцала, с който се мете пещта. Краде се само от къща, в която мъжът и жената са първо венчило. Ако не могат нищо да откраднат, изливат вода в нощвите. Целта е да се ядоса стопанката. Колкото тя е по-сърдита, толкова повече дъжд ще навали.
Когато участничките в ритуала влизат в къщата, стопанката търкаля сито. Ако ситото падне по гръб – годината ще е скъпа, ако се захлупи – ще е добра, плодородна. В някои райони смятат, че търкалянето на сито предсказва пола на детето, което ще се роди. Ако падне по гръб – ще е мъжко, ако се захлупи – женско.


*Цилиндричен или призматичен калъф, предназначен за носене на срели.

   Последна актуализация: 06.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания