Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
Кликни, за да купиш.
   Източник: Енциклопедия герои на световната литература  
  Статията се среща още в:
  - ИЗКУСТВО И ЛИТЕРАТУРА > Литература

ЧОРБАДЖИ МАРКО ИВАНОВ

„Чорбаджи Марко със семейството си“. Илюстрация от И.
Обербауер към едно от първите издания на романа
„Под игото“.

Един от основните герои в романа “Под игото” (1894) на българския писател Иван Вазов. Вазов е успял с много майсторство и любов да вложи в този релефно плътен и монолитен характер някои от най-хубавите качества на българина от възрожденската епоха – с неговото трогателно чувство за род и дом, за ред и за почтеност, с неговия простодушен култ към просветата и патриархално чиста обществена етика. И същевременно да разкрие чрез неговото поведение и социалната природа на предосвобожденската дребна и средна буржоазия, родолюбива и копнееща за освобождение, но колеблива и нерешителна в своята революционност. Общата социална черта тук е органически претопена в психиката на трезвия, улегнал и почтен бай Марко, който искрено и честно обича България и е готов без колебание да помогне на изпаднал в беда революционер, но дълго време се обявява против подготовката на въстание, защото не може да повярва, че “няколко хлапаци с чакмаклии пушки” могат да съборят старата отоманска империя. Нещо, което според него е по силите само на чутовния “Дядо Иван”. Богато нюансираният образ на бай Марко е не само един от най-симпатичните изразители на традиционно българското като психология и нравственост, още първите прояви на героя в действието, което неслучайно започва от неговия патриархален дом, го определят като несъмнено храбър и мъжествен човек и при неговите колебания явно не става въпрос за “собствената кожа”. Неговият безшумен патриотизъм е искрен и органичен, той е възпитан във възрожденска готовност да служи на българския род, единствената му безкористна суета е да бъде избиран за училищен настоятел – едно обществено задължение, което изпълнява със самоотвержена ревност. Но същият този мъжествен и патриотично настроен бай Марко, който без колебание приема в дома си избягалия заточеник, дълго време нарича безумие самата мисъл за въстание и в гласа му звучи искрената убеденост на патилия и препатил човек: “Бунт? Такова нещо, не дай, Боже, то ще бъде пропаст! Няма да остане камък тука...” Чак когато всенародното въодушевление залива всичко наоколо, понася се по общото течение и бай Марко – с много честност и преданост, но с все още недоверчиво свито сърце. Със свойствената си самоотверженост той не само без колебание, но и със своеобразна гордост отсича черешата си, за да направят от нея знаменитото черешово топче. Но и докрай си остава “партизанин на приготовлението, не и на въстанието” (позиция, която в края на краищата се оказва споделяна и от повечето членове на революционния комитет на Бяла черква, които в решителния момент се обявяват против въстанието). Неговата предвидлива мисъл му подсказва, че при всяко положение Бяла черква трябва да бъде готова – но преди всичко за отбрана от възможни нападения на башибозуците. “Ако пламнеше навсякъде, тогава друго. Но кой ще го увери, че така ще бъде?” В душевния строй на бай Марко сe оглежда обликът на няколко поколения честни и трезви еснафи, възпитавали своите деца в предпазливата мъдрост на поговорката: “Седем пъти мери – един път режи! “Това е всъщност и единственият съвет, който той в различни варианти ще отправя към революционерите: “Мислете пет пъти, преди да сторите нещо”. И в неговите предупреждения безспорно има и житейска мъдрост, и здрав разум. “Човек положителен и със здрав смисъл и без ни най-малко въображение”, бай Марко действително трябва да види с очите си всеобщото въодушевление, за да започне да вярва, или по-точно да допуща възможността за успех на едно въстание. И неслучайно в кулминационния момент на свързаното с подготовката на въстанието епическо действие авторът пречупва именно през неговите очи настъпилия в Бяла черква всеобщ патриотичен подем. “Кой знае, кой знае” – разколебано си шепне вече трезвият и благоразумен бай Марко и, открил неочаквано, че и синовете му тайно от него участват в революционната подготовка, с тържествено умиление є дава най-сетне своята благословия: “Лудите, лудите – те да са живи! “При капитулацията на невъстаналата Бяла черква, наклеветен неизвестно от кого, бай Марко е откаран окован в Пловдив заради черешата, която дава за приготвяното за въстанието топче. Според следващия роман на Вазов – “Нова земя” – по време на Руско-турската освободителна война бай Марко е заклан от башибозуците при бягството на бялочерковчани през Балкана. “Чорбаджи Марко, който гологлав, по халат вечеря с челядта си на двора – това е баща ми. Описвам го с всичките му физически и морални качества, с всичките му привички, слабости и силни страни. Това е един портрет, какъвто за жалост от него нямаме” – гласи признанието на писателя пред проф. Шишманов.

   Последна актуализация: 13.02.2009  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания