Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 16.12.2018 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Енциклопедия А-Я  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ИСТОРИЯ > История на България

АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ 1876

Въстаническо знаме номер 3 на панагюрските въстаници. Исторически музей, Панагюрище

"Клетва". Художник Св. Русев. Национална художествена галерия, София

Най-голямата организирана революционна изява на българското националноосвободително движение през Възраждането за национална независимост. Организирано от Гюргевския революционен комитет, основан през ноем. 1875. Страната е разделена на 4 революционни окръга: I - Търновски, II - Сливенски, III - Врачански, IV - Пловдивски (с център Панагюрище), с ръководители - апостоли С. Стамболов, И. Драгостинов и П. Волов. За начало на въстанието е определено времето от 18 до 23 апр. 1876, по-късно - 1 май. 13 апр. - в Оборище е свикано събрание на делегатите от IV революционен окръг. 20 апр. - осведомена за готвената революционна акция, османската власт се опитва да арестува ръководителите на революционния комитет в Копривщица и Т. Каблешков преждевременно обявява въстанието. Въстават Клисура и Панагюрище (начело с Г. Бенковски), околните села, редица селища на юг от Пазарджик и на североизток от Пловдив. 22 апр. - разбити са въстаниците, обсадили Стрелча, на 26 апр. е опожарена Клисура, на 30 апр. - Панагюрище. Копривщица е спасена от разграбване чрез голям откуп. 1 май - разбити са въстаниците на връх Еледжик и при с. Петрич (югоизточно от Ихтиман). 2 май - зверски е изклано населението в Перущица и Батак, а селищата са опожарени. 6 май - предава се Брацигово. В Сливенски окръг е възприета четническа тактика. Сформираната на 3 май чета начело със Стоил войвода на 12 май е разбита. В Търновски окръг се организират чети, най-голямата от които (200 души) начело с поп Харитон и Бачо Киро се отбранява в Дряновския манастир до 7 май, когато манастирът е разрушен. Разпръснати са и четите на Ц. Дюстабанов, Х. Патрев, С. Гъдев и Т. Кирков от Севлиевско-Габровския район. Масово въстава населението на Ново село, Батошево и Кръвеник. Във Врачански окръг въстанието не избухва. В помощ на въстаниците в страната преминават на 16 май от Румъния четата на Т. Стоянов, на 17 май - четата на Х. Ботев. Кървавото потушаване на въстанието (загиват около 30 000 души - избити, изклани, обесени; 80 селища са опожарени и 200 - разграбени) предизвиква негодуванието на прогресивната общественост в света. В. Юго, Ф. М. Достоевски, И. С. Тургенев, У. Гладстон и др. издигат глас в защита на българския народ.

"Клането в Батак". Художник А. Пиотровски. Национална художествена галерия, София

   Последна актуализация: 15.09.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания