Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
Кликни, за да купиш.
   Към Таблици   Източник: Енциклопедия А-Я  

ИСТОРИЯ НА ХИМИЯТА (към статия ХИМИЯ )

3500 пр. Хр. Древните египтяни произвеждат бронз ­ сплав от мед и калай
600 пр. Хр. В Китай възниква учението, че светът е изграден от 5 основни вещества ­ вода, огън, дърво, метал и земя
450 пр. Хр. Старогръцкият философ Емпедокъл приема, че основата на нещата са 4 “корена” ­ огън, вода, въздух и земя; Аристотел формулира учението за 4-те елемента през 350 пр. Хр.
450-400 пр. Хр. Левкип и Демокрит развиват атомистиката
1 г. сл. Хр. Златото, среброто, медта, оловото, желязото, калаят и живакът вече са известни
3-17 в. В Египет възниква алхимията (3-4 в.) и се развива през средните векове главно в Западна Европа. В стремежа си да превърнат неблагородните метали в злато и сребро алхимиците откриват много нови вещества (сплави, стъкло, емайли) и методи (сублимация, дестилация)
15 в. Парацелз основава ново направление в медицината (ятрохимия), според което болестите се лекуват с химични вещества; начало на фармацевтичната химия
1661 Р. Бойл дава първата дефиниция на химичен елемент
1697 Г. Е. Щал формулира флогистоновата теория, с помощта на която се опитва за пръв път да въведе система в обяснението на химичните реакции
1774 Независимо един от друг Дж. Пристли и К. В. Шееле откриват кислорода; Дж. Пристли доказва, че той се отделя от растенията и се поглъща от животните
1775 Дж. Блек открива въглеродния диоксид
1780 А. Лавоазие публикува теорията си за окислителните процеси; формулира (1789) закона за запазване на масата
1801-08 Дж. Далтон публикува атомната теория и закона за кратните отношения; определя атомните маси на химичните елементи и разработва системата на химичните символи
1812-19 Й. Я. Берцелиус разработва дуалистичната електрохимична теория
1824 Ф. Вьолер синтезира за пръв път органично съединение (карбамид) от неорганични вещества (оловен цианат и амоняк)
1830 Й. Берцелиус въвежда понятието изомерия
1832 Ю. фон Либих и Ф. Вьолер разработват теорията на радикалите за строежа на органичните съединения
1844 Ч. Гудяр получава патент за открития от него процес на вулканизация на каучука
1848 Ш. Жерар и О. Лоран разработват теорията на типовете за систематиката на органичните съединения
1857 А. Кекуле доказва четиривалентността на въглеродния атом
1860 Международният конгрес по химия в Карлсруе, Германия, утвърждава понятията атомно тегло и молекулно тегло, предложени от С. Каницаро
1861 А. М. Бутлеров публикува своите представи за пространствения строеж на органичните съединения и начина на неговото изобразяване (структурни формули)
1864 Е. Солвей започва промишлено производство на калцинирана сода по открития от него метод
1865 А. Кекуле предлага шестоъгълната структурна формула на бензена
1867 Г. Гулдберг и П. Вааге формулират закона за действието на масите; А. Нобел изобретява динамита
1869 Д. И. Менделеев формулира периодичния закон за свойствата на химичните елементи и техните съединения
1874 Независимо един от друг Я. Ван’т Хоф и Ж. льо Бел предлагат тетраедричния модел на въглеродния атом
1887 С. Арениус предполага, че електролитите се дисоциират на йони, които провеждат електрическия ток
1894 У. Рамзи и Дж. Рейли откриват първия инертен газ ­ аргона
1902 Е. Фишер и Ф. Хофмайстер показват, че белтъците са полипептиди; В. Оствалд разработва метод за каталитично окисление на амоняк до азотна киселина
1912-16 Дж. Люис и В. Косел разработват електронната теория на валентността
1919 Основан е Международният съюз за чиста и приложна химия (IUPAC)
1923 Й. Брьонстед дава нова формулировка на понятията киселина и основа; П. Дебай и Е. Хюкел разработват теорията за силните електролити
1927 Н. Сиджуик публикува теорията за валентността, основана на броя на електроните на външната обвивка на реагиращите атоми
1932 Л. Полинг установява ролята на електроотрицателността при образуването на химичните връзки; в Германия започва промишленото производство на синтетичен бензин по метода на Бергиус
1933 Р. Кун изолира от суроватката на млякото и от яйчен белтък витамин В2
1934 Г. Хевеши за пръв път прилага изотопи като белязани атоми при изследване на химични и биохимични процеси; У. Каръдърс получава изкуствения каучук полихлоропрен
1940 Х. О. Фишер установява химичния строеж на хлорофила
1941-44 А. Тод синтезира всички влизащи в нуклеиновите киселини рибонуклеозиди и дезоксиуридина
1944-45 Р. Удуърд синтезира хинина и доказва химичния строеж на пеницилина
1948 В. Репе открива реакцията на каталитично превръщане на ацетилена и неговите производни в ароматни съединения
1950 Д. Бартън полага основите на конформационния анализ
1951 Л. Полинг и К. Кори установяват алфа-спиралния строеж при белтъците
1955 И. Пригожин описва термодинамиката на обратимите процеси
1960 С. Мур и У. Стейн установяват първичната структура на рибонуклеазата
1971 Р. Удуърд и сътрудниците му завършват синтеза на витамин В12, продължил 11 г.
1981 Р. Хофман и К. Фукуи прилагат квантовата механика за предсказване на пътя на химичните реакции
1987 Д. Крам, Ч. Педерсън и Ж.-М. Лен синтезират комплексни молекули с биокаталитично действие върху мембраните на различни клетки в организма
1995 Германски химици построяват най-дългата кръгова молекула от 154 молибденови атома, заобиколени от кислородни атоми; тя има относителна молекулна маса 24 000
   Последна актуализация: 15.09.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания