Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
Кликни, за да купиш.
   Към Таблици   Източник: Енциклопедия А-Я  

ГЕОХРОНОЛОГИЯ (към статия ГЕОХРОНОЛОГИЯ )

 

Епоха
(серия)

 

Век
(етаж)

Възраст
по G. Odin, млн. г.

 

Регионален  век (етаж)
Западен Паратетис

 

 Регионален
век (етаж)
Източен
Паратетис

 

Развитие на земната кора, растителния и организмовия свят

Ma

±

 

Ma

 

Ma

 
                                                         

холоцен 

Q2

                   

диференцирани неотектонски движения на континентите оформят съвременния релеф; вътрешно-континенталните басейни в Южна Европа придобиват днешните очертания; неколкократни континентални заледявания в Северното полукълбо, след което се установяват днешните климат и биогеографска зоналност; покритосеменната растителност, бозайниците, птиците и др. придобиват съвременния облик; изчезват мамутите, саблезъбият тигър, пещерната мечка; появява се и се развива човешкият род

             

плейстоцен

Q1

йонийски

         

калабрийски

1,75

0,05

         

плиоцен

N2

геласки

 

романски

 

  акчагилски

 
             

пиаченцки

     


3,4

   

дакски

   

   кимерски

   

занклейски

     

5,3

0,15

 

5,4

     

миоцен

N1

месински

 

понтски

 

   понтски

 

през палеогена се проявява последната по-значителна трансгресия върху Южна Европа, Северна Африка и Арабския полуостров; през неогена - регресия и континентите добиват съвременните очертания; крупни разломявания в Източна Африка и Северна Европа; силни и многократни нагъвателни движения от младоалпийския тектонски етап; нагъва се и се издига Алпо-Хималайската планинска система; добре очертана климатична зоналност и тенденция към захлаждане; господство на покритосеменната растителност; обновление на животинския свят; във водните басейни живеят нумулити, миди, охлюви, бодлокожи; силно развитие на бозайниците; поява на човекоподобните маймуни

7,3

0,15

 

7,3

     

тортонски

 

панонски

 

  меотски

 

11,0

0,3

         

серавалски

 

сарматски

13,2

 

  сарматски

 

14,3

0,5

           

лангски

 

баденски

 

 к.к.ч.

 

15,8

0,2

 

карпатски

16,4

 

  тархански

16,4

 

 бурдигалски

 

 отнангски

 

  коцахурски

 

20,3

0,4

 

еренбургски

20,5

 

сакараулски

   

аквитански

 

егерски

 

караджаглски

 

23,5

1,0

     

23,5

 

олигоцен

E3

хатски

   

  калмикски

 

28

1

 

кисцелски

   

30

 

рупелски

   

 соленовски

 

33,7

0,5

     

   пшекски

33,7

 

еоцен

E2

приабонски

 

приабонски

 

 белоглински

 

37,0

1/0,5

 

 

 

 

 

бартонски

         

40

1

         

лютески

     

    к.к.ч.:
    конкски
 карагански
  чокракски

 

46,0

1/0,5

         

ипрески

       

53

1

         

палеоцен

E1

танетски

         
             

зеландски

         
             

дански

         

65,0

0,5

         

късна (горна)

K2

маастрихтски

         

през ранната креда преобладава сушата; по-късно - голяма трансгресия върху северните континенти и Гондвана; отваря се и южната част на Атлантическия океан; силни нагъвателни движения в Източноазиатския и Кордилерския пояс; завършва староалпийският (тихоокеанският) тектонски етап - оформя се планински пръстен около Тихи океан; появяват се и постепенно се налагат покритосеменните (цветните) растения; продължава господството на амонитите и динозаврите, които в края на периода измират заедно с белемнитите, някои миди (иноцерамуси, рудисти), летящите гущери, ихтиозаврите и др.

73,0

0,5

         

кампански

             

83

1

         

сантонски

             

87

1

         

кониаски

             

88

1

         

туронски

             

92

2

         

ценомански

             

96

2

         

ранна (долна)

K1

албски

             

108

3/1

         

аптски

             

113

3

         

баремски

             

117

5/2

         

хотривски

             

123

6/2

         

валанжски

             

131

4

         

бериаски

             

135

5/6

         

късна (горна)

J3

титонски

             

през късната юра значителни трансгресии върху северните континенти; продължава разломяването на Гондвана, придружено с базичен вулканизъм в Африка и Южна Америка; отварят се северните части на Атлантическия океан; в края на периода - младокимерско нагъване, най-силно в Кордилерския и Източноазиатския пояс; продължава господството на голосеменната растителност - източник на въглеобразуване; разцвет на амонитите и динозаврите, силно развитие на брахиоподите, мидите, белемнитите; появяват се летящите влечуги и първите птици (археоптерикс)

141

1/5

         

кимериджски

             

146

           

оксфордски

             

154

5

         

средна

J2

каловски

             

160

2

         

батски

             

164

2

         

байоски

             

170

4/3

         

ааленски

             

175

3

         

ранна (долна)

J1

тоарски

             

184

3

         

плинсбахски

             

191

           

синемюрски

             

200

4/7

         

хетанжски

             

203

3

         

късен (горен)

T3

ретски

             

в началото на периода преобладава сушата и релефът е силно разчленен; по-късно - слаби трансгресии върху Руската и Канадската платформа и Херцинидите; разломяване на Сибирската платформа и Гондвана, съпроводено с базичен вулканизъм; силна магмена дейност в Кордилерския и Източноазиатския пояс; слабо нагъвателно движение в края на триаса - начало на ранноалпийския цикъл; господства голосеменната растителност; обновяване на животинския свят - шестлъчеви корали, цератити, амонити, динозаври, първите бозайници

             

норски

             

220

           

карнски

             

230

6

         

среден

T2

ладински

             

233

5

         

анизки

             

240

5

         

ранен (долен)

T1

оленекски

             
             

индуйски

             

250

3

         

лопингски

P3

чангхсингски

             

ограничени морски басейни върху северните континенти и тенденция към регресия; обширни лагуни със соленоносни и въгленосни отложения; започва разкъсване на Гондвана; окончателно нагъване на Урало-Тиеншанския, Монголо-Охотския, Апалачкия и големи части от Алпо-Хималайския пояс; образуват се нови планински системи - Херциниди; всички северни платформи се съединяват в един палеоконтинент - Лавразия; в Гондвана - обширни заледявания, а на север - зони със сух и горещ климат; постепенно се налага голосеменната растителност - иглолистни, гинкови, цикадови; развиват се земноводните (стегоцефали) и влечугите; в края на периода измират фузулините, четирилъчевите корали, трилобитите, гониатитите

             

учиапигски

             
             

гвадалупски

P2

капитански

             
             

вордски

             
             

роудски

             
             

цисуралски

P1

кунгурски

             
             

артински

             
             

сакмарски

             
             

аселски

             

295

5

         

пенсилвански

C2

стефански

             

през ранния карбон - трансгресии върху северните платформи и Каледонидите; нагъват се големи части от Алпо-Хималайския, Урало-Тиеншанския, Монголо-Охотския и Апалачкия пояс; контрастен релеф и добре очертана климатична и растително-географска зоналност; силно развитие на спорова и голосеменна растителност - папрати, хвощове, плауни, кордаити - източник на обилно въглеобразуване; пълно раззеленяване на сушата; от животинските организми преобладават фораминифери (фузулини), гониатити, брахиоподи, четирилъчеви корали; появяват се влечуги

             
             
             

вестфалски

             
             
             
             

мисисипски

C1

намюрски

             

325

5

         

визейски

             

345

           

турнейски

             

355

5

         

късен (горен)

D3

фаменски

             

в началото преобладава сушата, към средата на периода - трансгресии върху части от северните континенти, в края - слаби нагъвания (начало на херцинския тектонски цикъл) и отдръпване на морските басейни; топъл, на места сух и горещ климат; псилофитовата растителност е в разцвет; появяват се папрати и плауни и започва раззеленяване на сушата; развитие на брахиоподи, табулати, панцерни и двойнодишащи риби; поява на земноводните (стегоцефали)

370

5

         

франски

             

375

5

         

среден

D2

живетски

             

380

           

айфелски

             

390

5

         

ранен (долен)

D1

емски

             

400

5

         

пражки

             
             

лохковски

             

410

8/5

         

придоли

S4

               

под вода са Сибирската и големи части от Руската и Канадската платформа, а Китайската платформа и Гондвана са суша; в края на периода се нагъват изцяло Грампианският и части от Урало-Тиеншанския пояс, образуват се нови планински системи - Каледониди; на север се оформят два палеоконтинента - Лавразия и Ангарида (регресия); силно развитие на граптолити, главоноги, четирилъчеви корали, цистоидеи; появяват се панцерните риби

415

           

лудлоу

S3

лудфордски

             
             

горстки

             

425

5

         

уенлок

S2

хомерски

             
             

шейнвудски

             

430

6

         

ландовери

S1

телихски

             
             

аеронски

             
             

рудански

             

435

6/4

         

късен
(горен)

O3

 

             

обширни морски басейни върху северните платформи, а Гондвана е предимно суша; в края на периода - нагъвания в Апалачкия, Грампианския и Алпо-Хималайския пояс; обширни заледявания в Северна Африка; развитие на граптолити, главоноги, трилобити, цистоидеи и др.; примитивни сухоземни растения - псилофити

455

5

         

среден

O2

дарвилски

             
             

оретански

             

465

5

         

ранен (долен)

O1

аренигски

             
             

тремадокски

             

500

           

късен (горен)

3

               

трансгресии върху стабилните области в Северното полукълбо; отлагат се скалите от горния структурен етаж на Сибирската, Китайската, Руската и Канадската платформа; на юг е континентът Гондвана; първите нагъвателни движения от каледонския цикъл в Апалачкия и Монголо-Охотския пояс; развитие на морска безгръбначна фауна - трилобити, брахиоподи, археоциати и др.

             

среден

2

               

520

           

ранен (долен)

1

               

540

5

         
                                       


 

Ера
(ератема)

 

Период
(система)

   

Развитие на земната кора, растителния и организмовия свят

Ma

 
                                   
                 

540

               

неопротерозой

NP

неопротерозой  III

NP3

 

тектоно-магматични епохи с интензивен метаморфизъм на скалите; оформят се стабилни части на земната кора - щитове; подвижните пояси между тях вече са с линеен характер; атмосферата се обогатява с кислород; в края на протерозоя - обширни континентални заледявания; развитие на бактериите и водораслите във водните басейни; поява на първите животински организми - паталонами, червеи, медузи и др.

650

 

криогений

NP2

 

850

 

тоний

NP1

 

1000

 

мезопротерозой

MP

стений

MP3

 

1200

 

ектазий  

MP2

 

1400

 

калимний

MP1

 

1600

 

палеопротерозой

PP

статерий

PP4

 

1800

 

оросий

PP3

 

2050

 

риасий

PP2

 

2300

 

сидерий

PP1

 

2500

 

неоархай

NA

Няма общоприета подялба

 

интензивна тектонска и магмена дейност - тектоно-магматични епохи, редуващи се с периоди на относително спокойствие; оформят се ядрата на бъдещите щитове, отделени от огромни подвижни пространства; начало на несиметричното развитие на земната кора; образуват се първичната водна и газова обвивка на Земята; еволюция на органичното вещество и поява на първите организми (бактерии и водорасли) във водните басейни; сушата е безжизнена пустиня

2800

 

мезоархай

MA

 

3200

 

палеоархай

PA

 

3600

 

еоархай

EA

 
   Последна актуализация: 15.09.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания