Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 17.01.2018 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Български светци и празници  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - МИТОЛОГИЯ И РЕЛИГИЯ > Религия

СВЕТИ ДУХ – СВЕТА ТРОИЦА, ПЕТДЕСЕТНИЦА, РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ

ПЕТДЕСЕТНИЦА


В Стария завет петдесет дни след излизането на евреите от Египет на Синайската планина Господ дава законите на Моисей. В Новия завет на Петдесетница, петдесет дни след Великден, Божият дух слиза при апостолите си и ги дарява с вяра и истина. Библията разказва как апостолите, дванадесет на брой (Матей запълнил мястото на обесилия се Юда), заедно с Богородица седели в къщата, в която преди по-малко от два месеца вечеряли пред Пасха заедно със своя Учител. Било към 9,00 часа вечерта, силен вятър и силен гръм от небето предизвестили чудото. Ето как описва момента Светото писание: "И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвърченето на силен вяртър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всичките се изпълниха със Светия дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." ("Деянията на апостолите", 2:1–4) Така се изпълнили думите на Йоан Кръстител, който говорел на хората: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън." (Евангелие от Матея, 3:11)
Стреснати от небесния гръм, се събрали хора наоколо, гледали апостолите и казвали: "Пияни са, нищо един от друг не разбират." Изправил се тогава апостол Петър пред народа и казал: "Не са пияни, а дух Божи е слязъл при тях." И само за един миг три хиляди души повярвали и се кръстили.
Празникът се нарича и Света троица – символ на световната хармония, представена от Бога отец (безкрайното първоначало), Бога син (абсолютния смисъл) и Светия дух (животворящото начало).


МОЛИТВА НА ПЕТДЕСЕТНИЦА


Благословен си, Христе, Боже наш, който направи премъдри рибарите, като им изпрати Дух Светий и чрез тях улови вселената. Човеколюбче, слава на Тебе!


ИКОНИ


В християнската иконография Свети дух най-често се изобразява като гълъб.


ПРАЗНИКЪТ


Празникът на Свети дух е в понеделник, след Петдесетница. С него започва Русалската неделя. В някои региони се празнува седмицата след Спасовден. Вярвало се е, че отвъд Дунав долитат русалийки във вид на бели и жълти пеперуди. Страшни и опасни са тези души от отвъдното, красиви и зли като самодивите. В тази седмица те могат да сторят добро, да лекуват най-тежки болести. Затова през цялата седмица обикалят русалски (или калушарски) дружини, които единствени знаят ритуали при "самодивска" и други болести.
Неделята след Свети дух е празник на Вси светии. Отдава се почит на всички многобройни борци и мъченици за вярата, за които не е намерено място в празничния календар, но които са оставили име и спомен, и диря в светлата пътека на християнството.


РИТУАЛИ


Народът празнува в чест на русалките, нивите и хляба. Откъдето минат русалките, ще се роди добър плод – нивите ще изкласят, лозята ще изресят, дърветата ще плодят. През тази седмица в сряда и петък рано преди слънце каквато и трева да улови човек, все е лековита.
В тази плодна неделя момите и невестите, от които се очаква да пренесат плодородието и сред хората, взимат иконите и тръгват за най-близкия манастир или свято място. Обикалят с тях и пеят песни, а на връщане спират край оброчището, където вече ги чака цялото село.
Коли се курбан, готви се в големи казани, свещеникът го прекадява. Всички ядат и се веселят, празнуват и се надяват лоша болест да не ги споходи, огън и градушка да не се изсипят над земите им.
Къщата се постила с пелин. Всяка мома и момък също трябва да носят предпазващата билка. Народът ни е знаел магическата сила на пелина да прогонва зли сили, бродници и магьосници и да ни пази от тях. Някои се лепят с лепка – трева, от която русалките също бягат. Лепка се слага и против болки в кръста.
В тази седмица е добре жените да работят в градината, да плевят, да засаждат. Трябва обаче да правят това само с ръце, не с мотика и други остри сечива.
На Свети дух се раздава за душите и за "Бог да прости". Преди да се отправят отново в небесните си селения, добре е да бъдат хубаво нахранени. Обичаят да се коленичи върху орехова шума е свързан с посредническата роля на ореха като световно дърво. Той свързва земния и небесния свят, а силата му е особено значима в този ден, в който се вярва, че душите се прибират в небесните си селения. Украсяват се гробовете, както и къщите със свежи цветя и зеленина. Денят се приема като цялостно обновление в природата, в основата на което е животворящият Дух.

Русалии

В Русалската седмица ходят русалии (мъжки дружини) и лекуват от "русалска" болест. Ходят на групи – по 3, 5, 7, 11, все нечетен брой. Преди това трябва да са постили поне няколко дни, да са облечени в нови дрехи, обкичени с лековити билки, да държат бяло знаме. Всяка дружина има и гърне с вода, в която са потопени лековити треви. Главатарят им, наричат го "ватафин", е такъв по наследство. Обикновено се предава на първородения син. Само той знае самодивските билки, заклинанията и наричанията над билките, над знамето, над русалиите, пред които бягат и най-лошите духове. Само той избира и посвещава в русалийско звание. Особено важно е русалското общество да си остане затворено, никой да не прониква в тайните му. Култови атрибути на русалиите са знамето (от бял лен) и русалийската тояга (от явор или дрян, нашарена и окичена с метални дрънкулки). Пред тях те полагат страшна клетва:

"У къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнезда да вият в нея, кукумявки и бухали да живеят и мътят, жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче, в гумното овца да не блее, вол и крава да не мукат, кон и кобила да не цвилят, куче да не лае, петел да не пее, тръне и бурене да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насита да нямам, дето стъпна да съхне, що подхвана – да гори, пред мене чуми, зад мене холера, земя, кости да ми не приеме."

Всичко това ще се случи, ако някой наруши закона на русалиите. Но никой и не помисля да го стори. Защото те са избрани "русалски хора", защото имат важна мисия в тези дни. Лекуват от "русалската" болест (полуда). Танцът им е шеметен, страшен. Така мистично и тайнствено е всичко (въртящият се около болния кръг и наредените в него по възраст играчи, счупеното гърне, плиснатата върху човека вода), че болният трябва да се изплаши и да хукне да бяга. Заедно с него бягала и болестта. Извън кръга стои ватафинът със знамето, паница с оцет и скълцан чесън. По време на играта играчите подхвърлят болния нагоре, а главатарят им разтрива и запоява с оцета. Всеки прескача болния по три пъти. После играят около ватафина и гърнето с вода, а той ги поръсва от нея, запоява и тях с оцета, шепти заклинания над знамето. Гърнето се чупи най-накрая от най-стария, водата се разплисква върху всички и болният хуква да бяга.
Вярва се, че игрите на русалиите не само ще прогонят болестите от къщите, но и ще донесат много плодородие на ниви, градини, лозя, на целия дом. Затова ги очакват с радост, даряват ги кой с каквото може. Последния ден играят прощален вълшебен танц в дома на главатаря си, прибират знамето, разпределят даровете и сядат на богата трапеза. Свършили са си работата и вече могат да празнуват.


ЗАБРАНИ


Който работи в понеделника след Спасовден, пък и през цялата идваща седмица, ще се разболее от лоша болест или други нещастия ще го сполетят.
Някога не се е работило през цялата седмица, по-късно почнали да празнуват само в понеделник, сряда и петък. И, разбира се, събота и неделя. Най-опасни са Русалската сряда и Русалският петък.
През деня не се спи, особено на открито.
В Русалската неделя стопаните не впрягат волове, не стрижат овце, не започват нова работа.
Ако се отиде на полето, не се сяда на земята, да не "удрят русалийките".
Не се тръгва на път, особено сам човек.
Не се кърши лозе, защото няма да има плод. До Свети дух не се горят лозови пръчки, защото русалките се сърдят и ресата пада.
Не се ходи без път през нивите – да не стъпи някой на трапезата на русалките и да се разболее.
Русалските дружини не трябва да се срещат. Когато това е ставало, доказвали с бой кой е по-силен.


МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ


Вярва се, че след Свети дух духва силен вятър и за да не опада ечемикът, трябва да се ожъне до празника.


ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ


Числото 50

Свързва се с радост, освобождение, вечен живот и вечна радост. Ако числото 40 е по-скоро отправено към земния живот, 50 сочи към небесното му продължение. За тези 50 дни душата може да се освободи от всичките си земни връзки и да се отправи към небесните. Христос се явява на учениците си на 50-ия ден. Кирил и Методий обучили в Панония 50 ученици. Възможно е чрез числото 50 да се обозначава освобождение от чужда зависимост, духовна радост, подготовка чрез дейността на учениците за бъдещото блаженство.

Русалки

Приличат на самодивите – пред лицето си имат було, наричано сянка. Докато булото е у тях – те са силни и могъщи, ако някой им го открадне – стават обикновени жени. Опасани са с колан (опас), който има цвета на дъгата, а най-силният цвят в него е зеленият. Косите им са дълги до земята и когато ги решат, се качват на най-високия връх на планината и оттам ги спускат чак до равнината. Те идват от "крайсвет", за да посеят плодородието по земите ни, но могат да бъдат и твърде опасни, ако някой има нещастието да ги срещне на пътя си. А за да не стане това, нощем не трябва да се излиза, да се върви на път, сам не трябва да е човек, а ако види или чуе нещо, най-добре е да си мълчи и дума да не отронва. С тези дивни същества от отвъдния свят не трябва да се говори, думите са мост към свят, който не ни е дадено да познаваме, врата, която не ни е разрешено да отваряме.

Самодивска сватба през Русалската неделя

Дошла Русалската неделя. Завалели много дъждове. Дъжд, дъжд – всичко пропаднало, нямало какво да се сади, хората изяли храната, нямало с какво да хранят животните.
Надумали се две момчета съседи да отидат да пасат през нощта воловете. Било през Русалския петък, най-големия от дванадесетте петъци, през които човек трябва само да лежи, да яде и нищо да не работи. Отишли момчетата и пасли воловете на едно кръстовище близо до ливадата. Пуснали воловете в ливадата и единият рекъл:
– Аз ще полегна, че много ми се доспа, а ти ще пасеш.
– Може.
Легнал и заспал. Както спал, минало полунощ, станало един, два, както се казва, "потайно време". По пътя се задала самодивска сватба. Стигнали до кръстовището и спрели. А отзад (главатарите на сватбата се движели винаги отзад) извикали:
– Ей, защо спряхте?
– Спряхме, защото ни се счупи на колата жеглата. Какво ще правим сега?
– Нищо – рекли отзад, – идете и вземете една пищялка (крак) от него.
Като чул това, този, който пасял воловете, станал, скрил се зад едно дърво и оттам наблюдавал какво ще стане. Явили се човешки сенки на пет-десет крачки от заспалото момче, без да отиват до него. След това се върнали и след малко сватбата тръгнала. Тогава се обадил един от сватбарите:
– Догодина време, ако се случи тука, ще я върнем.
Чуло момчето това и си мълчало. А другото момче – сега да се събуди, след час да се събуди… спи и не се събужда. Станало обяд и то продължавало да спи. Когато се събудило – пищи от крак, не може да шавне. Другият впрегнал, натоварил го в колата и го закарал у дома. Една година го водили по врачки, по гледачки, по доктори, по бани – никой и никъде не го излекувал, все пищи от болка и не може да спи. Една година време мъка. На другата година, като доближил пак Русалският петък вечерта, другото момче, дето било с него, рекло:
– Дайте ми го пак да го откарам там с мене, да отидем да пасем воловете, та дано лек да му се намери.
Вдигнало го, откарало го и го оставило на същото място. Момчето заспало. Дошло време сватбата да се връща. Пак спрели на кръстовището, пак се обадил глас отзад:
– Защо спряхте сватбата?
– Миналата година, знаеш ли, че взехме пищялката на човека?
– Отнесете си му я.
Пак се явили две сенки наблизо до момчето и си отминали. Момчето не се пробудило цялата нощ, до обяд чак. Когато се събудило, рекло:
– Братче, вдигнах се вече, няма крак да ме боли, няма нищо. Хайде да си вървим.
– Качи се на колата.
– Няма. Една година цяла са ме карали, цяла година се возя, сега ще ходя.
Зарадвало се момчето, че му оздравял кракът, тръгнало. А от дома му излезли всички, цялата фамилия да ги посрещне, мислили, че е умряло. Като го видели, че ходи, такава радост ги обзела, хем се радват, хем плачат. Дошли си вкъщи, заклали един овен и празнували през целия ден и през нощта.
И тогава, като яли и пили, бащата на оздравелия казал на съседа, който го закарал и върнал и който бил бедно момче, следното:
– От сега нататък всичко ще делите с моя син наполовина – каквото има за него, ще има и за тебе: и пари, и имане, и стока, всичко.
Така той му станал като син.

   Последна актуализация: 06.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания