Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 23.09.2018 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Български светци и празници  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - МИТОЛОГИЯ И РЕЛИГИЯ > Религия

ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА – 15 АВГУСТ

Празнуват: Мария, Мика, Мара, Маша


УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО


Успение Богородично е най-големият от посветените на Богородица празници. На него църквата си припомня всички важни моменти от живота на светицата, но преди всичко годините след смъртта и възкресението на Исус, дните на плач и надежда за майката, че скоро ще дойде времето, в което ще се срещне отново със своя любим и единствен син. Когато той висял на кръста, тя била там, пред него, гледала мъките му и още по-страшни били нейните. До рамото є стоял св. Йоан Богослов. "При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си: Жено, ето син ти! После каза на ученика: Ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си." (Евангелие от Йоана, 19:25–27) Десет години останали в Йерусалим заедно с другите Христови апостоли. Напуснали града, когато гоненията на Ирод направили невъзможно оставането им. Разпределили си с жребий посоките на света и всеки тръгнал по своята да проповядва и да носи Божието слово, да събира около него хората, да ги дарява с вяра и морал.
Свети Йоан и Богородица отишли в Ефес. В Антиохия се видели със св. Игнатий Богоносец, в Кипър и Света гора – с възкръсналия Лазар. Минали години. Когато станало възможно, върнали се в Йерусалим и майката обиколила отново с плач и горест скъпите и страшни места: Голгота, Витлеем, Гетсимания, Елеонската гора. Всеки ден ходела на гроба на своя син и се молела да слезе и да я вземе при себе си. И един ден Исус є пратил вест. Донесъл я пак, както и на Благовещение, архангел Гавраил. Някога носел благата вест, че ще роди Спасителя, сега – палмова клонка и обещание, че след три дни духът є ще се пресели в царството небесно. Смъртта за Богородица означавала живот в небесата, при детето є. И тя се зарадвала и застягала да поеме към него. Прибрала се, дала на св. Йоан палмовата клонка, с която трябвало да извърви пътя към другия свят, извикала всички апостоли, разпилени по света от Ирод. Като по чудо всички пристигнали бързо, само Тома не успял да си дойде от далечните земи, в които проповядвал. На петнадесетия ден от месец август, в третия час, Богородица лежала в саркофаг насред стаята, около нея били апостолите, светлината от запалени свещи светела като сияние. Очаквала своя син да дойде и да я поведе към небето. И той наистина слязъл със свита от светци и ангели и поел без болка в ръцете си душата на майката. "Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените." (Евангелие от Лука, 1:28). Същата песен пеели те и на Благовещение. И апостолите видели как с песен заедно с Исус отнасят душата на Богородица към небето. Разнесла се приятна миризма, всеки, който бил наблизо, оздравял, дори тежко болните оздравели.
Погребали Богородица в Гетсиманската градина, при Йосиф и родителите є Йоаким и Ана. Такова било желанието є. При погребението апостол Йоан носел палмовата клонка, апостолите – тялото є. Над тях се чувала песента на ангелите. Отстрани напирали враговете є – същите, които разпънали сина є. Искали да я изгорят, да не остане знак по земята, да спрат всяка възможност за чудо. Но чудото отново се случило. Светъл облак обгърнал процесията, никой не можел да пробие през него. Внезапно облакът се разкъсал и един еврейски свещеник се втурнал към ковчега. В мига, в който допрял ръцете си о него, готов да го преобърне на всяка цена, невидим ангел размахал меч и му отрязал ръцете през китките. Залепнали дланите на ковчега, покаял се свещеникът и заплакал. Но чудесата продължавали. Обърнал се към него апостол Петър и рекъл: "Допри ръце до дланите си." В мига, в който го сторил, ръцете зараснали, като че ли никога не били пресичани с ангелски меч през китките. Видял това събралият се наоколо народ и тутакси разбрал: няма по-истинска и силна вяра от христовата. В този ден мнозина се покръстили и приели християнството. А тялото на Богородица поставили в семейната гробница. Отвора покрили с огромен камък. Отместили камъка едва на третия ден, когато пристигнал от дългото си и далечно странство апостол Тома. Мъчно му било, че не успял да дойде навреме, искал да види майката на Учителя. Апостолите изпълнили молбите му, отместили камъка, но в гробницата нямало нищо – няколко погребални платна и благодатно ухание. И тогава се явила Богородица и им казала какво се е случило: на третия ден пристигнал синът є, възкресил я и я отвел при себе си. Тогава годините є били 64.


МОЛИТВИ КЪМ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА


В раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, ти, която си Майка на Живота, и с твоите молитви избавяше от смърт нашите души.(За Успение Богородично)

О, пресвета Владичице Богородице! С вяра и любов те моля: Не отвръщай лицето си от мене, който прибягвам към тебе. Моля, милосърдна Майко, твоя Син и наш Бог – Господ Исус Христос, да запази в мир нашата страна. Избави всички, които с вяра ти се молят, от греховни падения, от пакости и зли човеци, от всякакви изкушения и скърби, от нещастия и внезапна смърт. Дарувай ни дух на сърдечно съкрушение и смирение, чис­тота на мислите, изправление на греховния живот, прощение на греховете, та всички, като възпяваме благодарно твоето величие, да се удостоим с небесното царство, дето заедно с всички светии да славим пречестното и величествено име на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин!


ИКОНИ


На тях Успение Богородично е изрисувано съвсем по библейския сюжет. Богородица лежи полуизправена на високо ложе, покрито с пурпурна драперия. В средата зад ложето Христос държи повитата є като мумия душа. От двете му страни стоят два ангела със запалени свещи в ръце. Апостолите вляво са начело с Петър, отдясно – с Павел. Сред изобразените са и тримата епископи.


НАРОДНА МИТОЛОГИЯ


Народът ни е съхранил за Богородица, майката на младия Бог, обич и респект, вяра в нейната непорочност, вълшебна сила и справедливост. Мария е дарена от Създателя на родителите є с условие, когато навърши 7 (или 12) години, да бъде пратена да служи на Бога. Тя е девойката, заченала от елмазено камъче или от китка босилек. Тя е щастливата майка, пред която цялата природа застива, за да премине с Младенеца в ръце. Тъй като кукувицата не спира да кука и трепетликата да трепери, тя ги проклина. Наказва и мулето, което ровело в свещената ясла и разравяло младия Бог, така че да го намерят и убият. Богородица проклина също елата и бръшляна, че не є сторват път да мине: елата – да не цъфти и да не ражда, бръшляна – да е зелен, но да ражда "църни ъглене" (черни въглени). Овесът също не се поклонил на младия Бог и е прокълнат "да не влиза във воденица и литургия". Обикновено клетвите є обричат на безплодие и безполезност (понякога така може да прокълне и Йоан Кръстител). Благословията є е свързана с многолюдна челяд, спорен труд и берекет. Милостта си дава на сиромашки майки вдовици. В тежък за нея момент благославя жабата, за която няма по-хубава рожба на света от малкото є жабче.
Вярват също, че модата в женските дрехи е създадена от Богородица. Като ходела от село в село все в различни костюми, жените почнали да си шият като носиите, с които я видели, и така сътворили цялото пищно разнообразие от форми и цветове.

Разказ за живота на Дева Мария

Един човек нямал деца и все си казвал: "Ако ми даде Господ чедо, на църквата ще го дам да служи."
По някое време жена му заченала и родила женско дете. Радвали се много майката и бащата и забравили да дадат детето в храм да се моли и да се изучи. Минали 13 години. Момата растяла замислена, различна от другите. Една нощ на майката се присънило, че чува: "Вие обещаното не го дадохте." Завели я тогава майка є и баща є в един храм. Там имало един стар човек. Той придружавал момичето навсякъде, а то все чело книги и учело. Така минало време.
Веднъж при нея слязъл ангел и є казал:
– Ще останеш мома и ще родиш Син Божи.
Момичето се изплашило и казало:
– Как мога да остана девица и да родя?
Тогава ангелът є дал една китка да помирише и тя заченала дете.


Света Богородица заченала от камък 

Веднъж, когато Света Богородица била станала на моминска възраст и служела в черквата, където я били дали, тя дълго размисляла върху написаното в Светото писание, как може една мома да не усети как ще зачене Господ и да го роди. С такива едни мисли тя отишла в черквата и решила да я премете за другия ден. Като метяла, намерила едно камъче, лъскаво и светло, което много приличало на елмаз. За да не го изгуби, взела и го сложила в устата си и решила, като помете, тогава да отиде и да попита какво е това и чие е. Ако не е черковно и е на някой външен, да дойде и да си го прибере. Обаче не станало въобще така.
Още като метяла черквата, ненадейно от небето слязъл св. архангел Гавраил и като близък неин познат потупал я изневиделица по гърба и є рекъл:
– Марийо, какво правиш тук и защо си се така замислила? Радвай се.
Света Богородица се стреснала, забравила камъчето, което било в устата є, и го погълнала. От това хубаво камъче станало зачеването на Господ от Светия дух. От него и родила Господ. Ала не го родила, тъй както раждат другите жени, ами го родила някак от лява страна, от реброто, което го няма, без голяма болест и мъка.

Богородица и костюмите

Като била жена, Богородица ходела по земята от село на село и от град на град, за да я видят в какви дрехи е облечена и да вземат жените пример от нея. И така, където минела, жените виждали как е облечена и си шиели и те същите дрехи. Като идела в друго село, Богородица обличала друг вид дрехи, с други цветове и украса. И жените там обличали другите дрехи, с други цветове и украса.
В трето село минала Света Богородица и там я видели жените в съвсем други дрехи и си направили и те същите.
И по Божи благослов на жените от различните села им се паднало все различни дрехи да носят.
Така, ходейки Богородица от село на село и от град на град, навсякъде я виждали в различна премяна. Така от Света Богородица е останало жените да носят във всяко село и във всеки град различни премени, в различни цветове, шарки и платове.


ПРАЗНИКЪТ


Българите наричат празника Успение Богородично, Голяма Богородица или Голяма черква и съединяват в него древните си езически спомени за великата богиня, майка на земята, и Мадоната, Божията майка Богородица, носителка на божественото женско начало. Почита се като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище.



РИТУАЛИ

Свъшват Богородичните пости и на много места се празнува общ събор. Всяка къща коли курбан агне, както на Гергьовден. За по-лесно свещеникът освещава една торба сол и от нея солят агнето, което ще се пече. По пладне се ходи на църква, палят се свещи пред иконата, прекадява се трапезата, на която трябва да има и мед, разчупва се хлябът за здраве. Чак след като всичко това е сторено, хората сядат и празнуват, ядат, пият и се веселят. На свещеника се дават кожата и двете плешки от закланото животно.
Жените раздават "богородични пити" за здраве, а също и предварително осветени в църквата плодове – грозде, дини. Раздават се и обредни хлябове за "Бог да прости умрелите". На места се раздават, както на Власовден, кравайчета за здравето на воловете.
Правят се общоселски сборове и големи манастирски събори. Жените носят все сладки неща – жито, грозде, мед.
Богородица е закрилница на родилките и затова към нея трябва да са насочени техните специални молитви. На иконата є се молят и слагат дарове и бездетните невести – да се смили и да ги дари с рожба. С надежда за дете се оказват на иконата на Богородица и метални вотиви, изобразяващи пеленаче.
За добра реколта през годината, която идва, се сее жито, пресипано през главата на убита змия. Това трябва да стане в дните между Голяма и Малка Богородица (8 септември).


ЗАБРАНИ


Срещу 15 август не се зачева, защото детето ще се роди болнаво или с някакъв недъг.



МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ


Каквото е времето на следващия ден, 16 август, такова ще е през цялата есен.



ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Трапеза

На трапезата трябва да се сложат жито, царевица, пшеница, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня. Често пъти празничният курбан е агне. Задължително се слага и мед заради почитта на Богородица като покровителка на пчелите.

   Последна актуализация: 06.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания