Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 17.01.2018 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Български светци и празници  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - МИТОЛОГИЯ И РЕЛИГИЯ > Религия

ИВАНОВДЕН – 7 ЯНУАРИ

Празнуват: Иван, Иванка, Ивайло, Иво, Йоан, Йоана, Йово, Йото, Йонко


СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ


Най-важната мисия на Йоан била да кръсти Христос: "Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала най-малкият в царството небесно е по-голям от него." (Евангелие от Матея, 11:11). Затова и най-големият от трите празника, посветени на светеца, се празнува веднага след Богоявление, на 7 януари. От всички пророци, предсказали идването на Спасителя, Йоан единствен има възможност да го посочи с ръка. Нещо повече, негова е и честта да го кръсти с вода, за да кръщава той с дух и слово. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт в крепостта Махерон едва на 34 години са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек, а култът към него отрежда няколко големи празника – Ивановден, Еньовден и Секновение.


ИКОНИ


Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнство на предтечата, живял на границата между Стария и Новия завет. В лявата си ръка държи разгърнат ръкопис, на който се чете: "Покайте се, защото се приближава царството небесно."


МОЛИТВА КЪМ СВ. ПРОРОК ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ЙОАН


Споменът за праведника е с похвали, а за тебе, Предтечо, е достатъчно свидетелство на Господа, защото наистина ти се показа най-честит от пророците, понеже се удостои да кръстиш в струите Проповядвания. Затова, като пострада с радост за истината, благовести на тези, които бяха в ада, явилия се в плът Бог, Който взема върху себе Си греха на света и ни дава велика милост.


ПРАЗНИКЪТ


Народът ни вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало "да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца". Наричат празника още Женски водици заради ролята, която имат жените в ритуалите. Светецът помага при различни болести, но особено силно трябва да му се помолят страдащите от главоболие.


РИТУАЛИ


Кръстена и осветена, водата вече може да лекува, да гони злото, да дава сила, жизненост и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на собствен гръб магическата є сила.
Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, сгодени моми и ергени и, разбира се, всички именници. С предимство се къпят децата, първенците и по-заможните хора. Който иска, може да се откупи, като парите отиват за почерпка. Добре е къпането да става на открито, водата да е течаща или поне донесена от извор. Тогава магията є е най-силна.
Обикновено къпането става от кума или девера и това напомня на следсватбен цикъл заедно със завършващия коледно-новогодишен празничен период. Булката дарява кума и девера с чорапи, кърпа, домашно тъкана, или пешкир.
На обяд младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия, на места в Западна България – и дар за кръстницата. Ходи се на гости и при девера.
По къщите на близките си роднини ходят девойки водичарки. Едната е облечена в невестини дрехи – тя целува ръка на стопанина, който я посреща, и започва да събира подаръците, най-често дребни монети, в бяло бакърено котле. Другите с песен благославят всеки член от семейството.
Всички именници трябва да почерпят. Лоша поличба е, ако на имен ден не те почетат и не ти дойдат гости.
Празничната трапеза е много богата. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя част за стопанина на къщата (за змията) – да бъде почетен и уважен, да съхрани дома и да го брани от злото. Честити му се кумството, а няколко мъже вдигат и подхвърлят три пъти нагоре новоизбрания кум. Той благославя всички, а на края на наниза с пари около кръста връзва още една парà – да е здрава и спорна годината.
Ивановден е ден за побратимяване. Младежите, които искат да станат побратими, си ходят на гости, като тръгват от дома на най-възрастния, за да получат благословията на майките. Заедно с благословията получават и китки от бръшлян и чемшир, завързани с червен конец и златна паричка – пожеланието е новото им побратимство да е здраво и дълго като вечността. Ритуалите, които се изпълняват, звучат като клетва и като благослов. Младежите стъпват едновременно с десен крак върху живи въглени, отпиват от паница вино, отчупват от специалните обредни хлябове. Ако не са женени, по-късно те си стават кумове и кръстници.
От Ивановден вече спират да ходят маскираните дружини – наричат ги кукери, бабугери, русалии и пр. В някои райони изкъпват тържествено и царя на русалиите, а той дава богата гощавка. Присъстват всички карнавални персонажи.
Почитта към Йоан Кръстител народът е възпял в редица песни.

Замъчи се Божа майка
от Игнажден до Коледа,
бързала е град да стигне.
Не можала град да стигне,
но стигнала отвън порти.
Там роди Младен-Бога,
Младен-Бога, Божо име.
Никой няма окол нея,
току бяха шест ангели,
шест ангели, шестом-крилци.
Шест ангели погледаха,
погледаха горе, долу,
догледаха свет Ивана,
свет Ивана Кръщелника,
що е кръстил небо, земля,
той ще кръсти Младен-Бога.
Повикаха свет Ивана
да си кръсти Младен-Бога,
Младен-Бога, Боже име.
Свети Иван се зарадва,
запретна си бели ръце,
хвана Бога с дясна ръка
и във лява честни кръсти.
Ден го носи, ден го ръси,
надръси го над Йордана.
Дънища се позлатиха,
брегове се посребриха
и си кръсти Младен-Бога.

На този ден приключва и коледарският цикъл. Финалът се слага чрез тежко празнично хоро.


МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ


Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има болести по хората и по добитъка.
Ако по сливите има скреж, те ще дадат много плод и годината ще е плодородна.
Каквито са студенините по Ивановден, такива ще са горещините по Петровден.


ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ


Трапеза

Варено жито, ошав, фасул, свинско със зеле, свински ребра, печена кървавица, суджук, баница.

   Последна актуализация: 06.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания