|
В Париж... Ама ще речете, защо почвам от Париж? – Защо ли? Да ви кажа: ако бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво значи да се снабдиш в България със задграничен паспорт, а това е толкова невесела история, щото би рискувал да се отклоня от спокойния тон, с който искал би да прозвучат моите леки, хвъркати бележки.
Сърбия минуваме нощно време и, разбира се, нищо не виждаме от нея; па и сред пладне да я пресечеш – не е интересна. По железниците в Австрия се срещаш с една развалена, с фелдфебелска надутост паплач от чиновници, които са наклонни да ти пакостят дотогава, докато не им увреш в очите някой фиоринт – (помниш ли, Филарет Филипич, виенската гара?), след което са готови да извършат милион мерзости, за да ти угодят; в състояние са да изтикат цял куп недосетливи пътници от някое купе и да ти го предоставят на твое единствено разположение... В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към н а ш а т а политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някоя псувня по адрес на н а ш и т е врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи румънския Ицик, който е казал: “Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск” – онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф дати изказва б р а т с к о съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?... Но за изпроваждането ни на софийската гара все трябва да се кажат две думи. Как да се случи този ден (помня го – 20 юни) да се венчава Колю, че и той да тръгва на път с младата булка (бог да я прости) – та като се набра на гарата онзи ти свят, напълни се перонът, че като почнаха ребятата да пеят, а особено като запяха жално-милно:
|
