Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
Кликни, за да купиш.
   Източник: Енциклопедия А-Я  
  Статията се среща още в:
  - ИСТОРИЯ > Обща история - дисциплини, периодизация, хронология, политически явления и теории
  - ИСТОРИЯ > Средновековна и нова история
  - ИЗКУСТВО И ЛИТЕРАТУРА > Архитектура
  - ИЗКУСТВО И ЛИТЕРАТУРА > Литература

РЕНЕСАНС , Възраждане

Преломна епоха в общественото и културното развитие на европейските страни от 14 до 17 в., през която те излизат от средновековието, като формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс е възприет за означаване на засиления интерес към античността. Ренесансът се изразява в дълбоки промени и обновителни процеси, които започват най-рано в Италия (13 в.). В основата им са зараждането на капиталистическите отношения в стопанския живот, появата на буржоазията и на наемните работници, на светската интелигенция. Освободена от теологията и схоластиката, науката се развива, като се опира на рационализма, наблюдението, опита, точните изчисления. В естествените науки са осъществени революционни постижения от Леонардо да Винчи, Н. Коперник, Г. Галилей, Парацелз и други бележити учени. Епохално значение имат началото на книгопечатането, усвояването на нови природни източници на енергия, откриването на Америка и на морските пътища към Индия (виж Велики географски открития), изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие, на машини и др. Европа става водеща сила в икономическото, политическото и културното развитие на света. Ярки и внушителни са промените в духовната култура, литературата и изкуствата. Най-важни черти на ренесансовата култура са светският и характер и хуманизмът. Мислителите и творците през Ренесанса изоставят присъщите на средновековието теоцентрични възгледи, изучават и славят човека като реално земно същество, свободната личност с нейните чувства, стремежи и творчески изяви. Наченки на Ренесанс в литературата се появяват най-рано в Италия (Данте), по-късно Ренесанс се оформя в творчеството на Ф. Петрарка, Дж. Бокачо, Л. Ариосто, Т. Тасо. Западноевропейските литератури се развиват под влияние на италианския Ренесанс и на научните открития и достигат забележителни върхове в творчеството на Лопе де Вега, М. де Сервантес, У. Шекспир, Ф. Рабле, поетите от "Плеядата". Дълбок прелом е извършен през Ренесанса и в театъра, музиката и други области на духовната дейност на човека. Терминът Ренесанс се свързва с италианската архитектура и изобразително изкуство от 1420 до средата на 16 в.; проторенесанс означава наченките на Ренесанса през 13-14 в. (виж Сиенска школа, Джото). Най-големи центрове на Ренесанса са Флоренция (виж Флорентинска школа), Венеция (виж Венецианска школа) и Рим, херцогствата Мантуа, Урбино и Ферара. Етапи: ранен Ренесанс (1420-1500) - Флоренция, Тоскана (Ф. Брунелески, Л. Алберти, Донатело, Мазачо и др.), зрял Ренесанс, разцвет на Ренесанса (1500-40) - Флоренция, Рим, Венеция (Д. Браманте, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело), късен Ренесанс (16 в.) - Дж. Сансовино, А. Паладио, Джорджоне, Тициан, П. Веронезе. Творческият процес се свързва с индивидуално-личностното начало (за разлика от средновековието). Създават се композиции, изпълнени в духа на хуманизма, реалистични портрети, пейзажи. Преобладава светското строителство - обществени сгради, дворци, градски къщи. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, колонадите, сводовете, куполите; логическа съразмерност, хармоничност и ясна тектоника, основани на законите на перспективата, пропорциите. Развива се градоустройството. Създават се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл. Меценати в изкуството на Ренесанса в Италия са Медичите и папите от Юлий II до Лъв Х. В други страни Ренесансът се проявява след заимстване на италианските ренесансови принципи и свързването им с местни (готически) традиции. Френскиият Ренесанс (художниците от ранната школа на Фонтенбло), фламандските живописци, нидерландският Ренесанс, немският Ренесанс (А. Дюрер), английският Ренесанс, испанският Ренесанс (стил "платереско" с богат скулптурен декор) и други не съвпадат по време и притежават национални особености. В България Ренесансът се свързва с Възраждането на българския народ (18-19 в.).

Куполът на катедралата "Санта Мария дел Фиоре" във Флоренция. 1420–36, Филипо Брунелески
Църквата "Санта Мария Новела" във Флоренция. Л. Алберти. 1456–70

Гробницата на Дж. Медичи в църквата "Сан Лоренцо", Флоренция. Микеланджело Буанароти

   Последна актуализация: 15.09.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания