Германски физик, чуждестранен член на лондонското Кралско дружество (1842). Експериментално открива (1826) и теоретично обяснява основната зависимост между напрежението, тока и съпротивлението в електрическата верига (Омов закон). Работи и в областта на оптиката и акустиката. Доказва (1843), че най-простото слухово усещане се причинява само от хармонични трептения, на които ухото разлага по-сложните звукове (акустичен Омов закон). В негова чест е наречена (1881) измерителната единица за електрическо съпротивление ом
. |
